Дийн Томас и Шеймъс Финиган вече бяха в спалното помещение и се бяха заели да покриват стените над леглата си с плакати и снимки. Когато Хари бутна вратата и я отвори, двамата си приказваха нещо, но млъкнаха веднага щом го видяха. Хари се запита дали са го одумвали, или той е прекалено мнителен.
— Здравейте — поздрави ги, после отиде при куфара си и го отвори.
— Здрасти, Хари — отвърна Дийн, който си обличаше пижамата в цветовете на «Уест Хам». — Добре ли изкара ваканцията?
— Не мога да се оплача — смънка Хари, защото, ако захванеше да им разказва, нямаше да му стигне цялата нощ. — А ти?
— И аз — усмихна се другото момче. — При всички положения по-добре от Шеймъс, той тъкмо ми разправяше.
— Защо, какво се е случило, Шеймъс? — поинтересува се Невил, докато слагаше нежно кактуса тарикатикус на нощното си шкафче.
Той не отговори веднага, сякаш беше много зает с плаката на куидичния отбор «Кенмеър Кестрелс» [14], който все се кривеше. После, все така застанал с гръб към Хари, заяви:
— Майка ми не искаше да се връщам тук.
— Моля? — застина Хари, който тъкмо си събличаше мантията.
— Не искаше да се връщам в «Хогуортс».
Шеймъс остави плаката и пак без да поглежда Хари, извади от куфара пижамата си.
— Но… защо? — изуми се Хари.
Знаеше, че майката на Шеймъс е магьосница — защо ли изведнъж бе започнала да се държи като господин и госпожа Дърсли?
Шеймъс си закопча пижамата и чак тогава отговори:
— Ами… сигурно заради теб — процеди предпазливо.
— Как така заради мен? — попита веднага Хари.
Сърцето му заби бързо-бързо. Някак смътно той долови надвисналата опасност.
— Ами… всъщност тя… не само заради теб, но и заради Дъмбълдор — смотолеви съученикът му, все още без да го гледа в очите.
— Да не би да вярва на «Пророчески вести»? — ахна Хари. — И мен ме мисли за лъжец, а Дъмбълдор — за изкуфял старец?
Шеймъс вдигна поглед към него.
— Да, нещо такова.
Хари си замълча. Метна магическата пръчка на нощното шкафче, смъкна мантията, напъха я ядосан в куфара и си облече пижамата. Беше му дотегнало… беше му дотегнало през цялото време да го зяпат и да го одумват. Само да знаеха, да подозираха поне мъничко какво е да ти се случат всички тия ужасни неща… Тази глупачка госпожа Финиган си нямаше и понятие, помисли си разгневен той.
Легна си и понечи да дръпне балдахина около себе си, но точно тогава Шеймъс рече:
— Я кажи… какво всъщност се случи оная нощ, когато… е, сам знаеш… когато Седрик Дигъри и така нататък…
Явно беше притеснен, но го гризеше и любопитство. Дийн, който се беше надвесил над куфара си и напразно се опитваше да изтегли един пантоф, замръзна на мястото си и Хари се досети, че той е целият в слух.
— Защо питаш? — подвикна той. — Защо не вземеш като майка си да прочетеш «Пророчески вести»? Там пише всичко, което трябва да знаеш.
— Не си го изкарвай на майка ми — тросна се Шеймъс.
— Ще си го изкарвам на всеки, който ме нарича лъжец — заяви Хари.
— Не ми дръж такъв тон!
— Ще ти държа какъвто си искам тон! — подвикна Хари, толкова вбесен, че грабна от шкафчето магическата пръчка. — Щом ти е толкова неприятно да спиш в едно помещение с мен, иди и помоли Макгонъгол да те премести… тъкмо и скъпата ти майка няма да се безпокои…
— Не забърквай майка ми, Потър!
— Какво става тук?
На прага се беше появил Рон. Погледна с разширени очи Хари, който беше коленичил на леглото с магическа пръчка, насочена към Шеймъс, а после отмести очи и към самия Шеймъс, който стоеше с вдигнати пестници.
— Обижда майка ми! — ревна Шеймъс.
— Какво? — възкликна Рон. — Хари не би го направил, нали познаваме майка ти, много ни харесва…
— Но тогава още не вярваше на всяка дума, написана за мен в тоя парцал, в «Пророчески вести» — изкрещя колкото му глас държи Хари.
— О, такава ли била работата… — въздъхна Рон и от луничавото му лице се видя, че е разбрал за какво става въпрос.
— Знаете ли? — подвикна разгорещен Шеймъс и изгледа на кръв Хари. — Прав е, не искам да спя занапред в едно помещение с него, той е луд.
— Ти не си наред, Шеймъс — отвърна Рон, чийто уши бяха почервенели, сигурен знак за надвиснала опасност.
— Кой, аз ли не съм наред? — ядоса се още повече Шеймъс, който за разлика от Рон ставаше все по-блед. — Вярваш на всички небивалици, дето ти ги разправя за Ти-знаеш-кого, смяташ, че казва истината, нали?
— Да — отсече гневно Рон.
— Тогава и ти си луд — оповести погнусен Шеймъс.