Но ето че се задала птицата Рух. Била огромна като буреносен облак. В ноктите й — скала като планина, много по-голяма от самия кораб. Тя го настигнала и метнала скалата върху него. Той плавал бързо и я изпреварил, тя рухнала в морето и вдигнала огромна вълна, която хвърлила хората в ужас. Аллах ги спасил от гибел. Сготвили онова месо и го изяли. Сред пътниците имало няколко белобради шейхове. Когато се съмнало, брадите им били почернели. Впоследствие никой от хората, които били хапнали от това месо, дори не посивял. Казват, че причината да върнат младостта си била в това месо.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Приказка за Иса бен ар-Рашид и неволницата Киррат ал-Айн
Иса, син на Харун ар-Рашид и брат на Маамун, пожелал да си вземе за жена Киррат ал-Айн, която била неволница на Али бен Хишам Абул Хасан, но с никого не споделил тайната си, защото се притеснявал, пък и бил порядъчен мъж. Все се стараел по всякакъв начин да я купи от господаря й и все не успявал. Накрая търпението му се изчерпало, влязъл при Маамун и му рекъл:
— О, емир на правоверните! Ти би трябвало да проверяваш своите приближени, да видиш кой не си гледа работата, да отделиш достойните от недостойните и всеки да заеме заслуженото си място!
По този начин Иса искал да посети някак си дома на господаря на Киррат ал-Айн и да поседи до нея.
— Правилно си го намислил! — рекъл Маамун.
Наредил той да приготвят кораба „Таяр“. Двамата братя се качили заедно с няколко души от царската свита. Първият дворец, който посетили, бил на Хамид Тауил ат-Тауси. Влезли точно когато бил най-неподготвен. Поседели малко, той им поднесъл ястие от солено месо. Маамун не докоснал нищо, а Иса му рекъл:
— О, емир на правоверните! Дошли сме в този дом, когато стопанинът му не ни е очаквал и не е бил подготвен. Хайде да отидем на място, което е подготвено!
Отишли в дома на Али бен Хишам. Той ги посрещнал от щедро по-щедро, въвел ги в гостната, където подът, таванът и стените били облепени с разноцветни мраморни плочи, по тях — издялани гръцки украси с многобройни инкрустации. Поседял Маамун и рекъл:
— Подай нещо за хапване!
Начаса донесли сто вида ястия от кокошки и други птици и още — разни попари, студени и топли меса. Изнесли студено вино, примесено с плодни и други аромати, в златни, сребърни и порцеланови съдини.
— Ей, Абул Хасан! Я да чуем сега някоя весела песен! — рекъл халифът.
Али бен Хишам наредил да доведат певиците. Десет слуги подредили десет златни кресла. Влезли десет неволници, хубави като цъфнали градини, в дрехи от черно кадифе, а на главите им — златни коронки…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че неволниците седнали в креслата и запели различни песни. Огледал Маамун една от тях, харесали му външният й вид и държанието й и я запитал:
— Как се казваш, неволнице?
— Казвам се Суджах, о, емир на правоверните!
— Попей ни, Суджах!
Неволницата засвирила и запяла:
— Хареса ми как пееш! От кого са тези стихове11? — запитал Маамун.
— От Амру бен Муадди Кариб аз-Зубейди! — отговорила тя. — А песента се казва „На храма“!
Отишли си тези неволници, влезли десет други, те запели други песни. Изгледал Маамун една от тях, сякаш от мрамор издялана, и я запитал:
11
Този и следващите пасажи целят да потвърдят историческия факт, че Маамун е бил високообразован и покровител на науките и изкуствата — бел.прев.