А Али Баба се оженил за бедна съпруга, която нямала нито домове, нито ниви, нито динар, нито дирхам. Похарчил набързо всичко, което бил наследил от баща си, налегнала го нуждата с нейните мъки и бедност. Объркал се, не знаел какво да предприеме, за да намери нещо за препитание и изхранване. Но той бил човек умен и разумен, схватлив и начетен и си казал следните стихове:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Баба веднъж седнал да размисли как да си оправи работите, за да преживее: „Ако с останалите ми дирхами си купя брадва и магарета, ще отида в планината, ще насека дърва и ще ги продам на пазара. Сигурно ще спечеля достатъчно, за да нахраня семейството си!“ Купил брадва и три магарета и на сутринта тръгнал към планината. Цял ден сякъл дърва, връзвал ги на снопове, а когато започнало да се смрачава, натоварил магаретата, слязъл от планината, отишъл на пазара, продал дървата, а спечелените пари похарчил, за да нахрани челядта си. Светнало му пред очите. На сутринта направил същото. Това му станало навик. Всяка сутрин отивал в планината, а вечер се връщал, продавал събраните дърва и харчел парите за семейството си.
И ето че един ден, както си сечал, видял да се вдига облак прах, под него се показали няколко конници. Те били въоръжени до зъби, облечени в ризници, на поясите им — мечове, при коляното на всеки — копие, на гърба — лък. Изплашил се Али Баба. Притичал до високо дърво, скрил се между клоните му и насочил поглед към конниците. Огледал ги по-внимателно и твърдо се убедил, че са разбойници. Били четирийсет души. Али Баба съвсем се изплашил, устата му пресъхнала, едва не се подмокрил. А конниците спрели под него, слезли от конете, закачили на шиите им дисаги с ечемик, после всеки взел дисагите на своя кон и ги метнал на рамо. Предводителят им тръгнал по склона на планината, спрял пред една желязна портичка, която се намирала на място, обрасло с гъста растителност. Тя просто не се забелязвала зад многото храсти и бодили и Али Баба нито веднъж не се бил натъквал на нея. Там спрели и предводителят им викнал:
— Сусам, отвори вратата!12
Вратата се отворила. Предводителят влязъл, а след него — останалите с дисагите на гръб. Али Баба твърдо решил, че всяка торба е пълна с бяло сребро и жълто ковано злато.
Това било вярно, защото тези разбойници бродели по пътищата, нападали села и кервани и след като ги обирали, носели ограбеното на това далечно, скрито и невидимо за човешко око място.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Баба седял на дървото спотаен и неподвижен, без да откъсва поглед от разбойниците, и накрая видял, че те излизат с празни дисаги. Вързали дисагите за конските седла, яхнали конете и се скрили от погледа му. От страх той през цялото време мълчал, дори не дишал. Едва когато изчезнали, слязъл от дървото. Щом усетил, че вече е в безопасност, страхът му се стопил, спрял се пред малката врата и си помислил: „А какво ли ще стане, ако и аз кажа «Сусам, отвори вратата!»? Дали ще се отвори?“ Пристъпил към нея, произнесъл думите и тя се отворила.
12
Читателят не може да не се учуди, че вместо станалата пословична популярна фраза „Сезам, отвори се!“ съм използвал доста по-прозаичното „Сусам, отвори вратата!“. Въпреки собствените ми колебания предпочетох да се придържам към оригиналния арабски текст, защото арабската дума „симсим“ означава единствено „сусам“. Всички досегашни преводи или преразкази на тази популярна приказка са правени въз основа на западноевропейски или руски текстове. В повечето от тях „симсим“ („сусам“) се превежда на западните езици като „сезам“ (sezam). По неизвестни ми причини — може би за придаване на по-голяма „тайнственост“ на разказа или просто поради небрежност и незнание на значението на самата дума — предишните преводачи и разказвачи са я запазили, без да влагат в нея определен смисъл, който е разбираем в Европа и в Русия, но е напълно неразбираем за българина. Впоследствие тезата ми се потвърждава в епизода, когато героят, останал затворен в пещерата, я забравя и се опитва да си я припомни, изброявайки различни видове „зърно“ (арабите приемат, че популярният за кухнята им сусам е „зърнена храна“). Самият аз като дете съм се чудил на тази неясна „приумица“ да се търси тайнствена парола измежду названията на зърнените храни и едва след години, когато се запознах с текста в оригинал, се убедих, че тя е ясна за всички, с изключение на българите, и причина за това неразбиране е неясният превод на станалата „магическа парола“ „Сусам, отвори вратата“ — бел.прев.