Жената се върнала у дома. Тя съвсем не била спокойна, лоши мисли се въртели в ума й. Дошла нощта, а мъжът й все не се връщал. Отчаяла се, заплакала, но не викала, както правят жените, защото се бояла, че съседите ще я чуят и ще я заразпитват. Най-после дочакала утрото и пак изтичала при Али Баба, за да му каже, че брат му не се е върнал.
— Не знам какво да мисля! — възкликнал той. — Сам ще ида, за да си изясня какво е станало! Може пък това закъснение да е за хаир!
Начаса приготвил магаретата си, взел брадвата и тръгнал към планината. Не видял мулетата и забелязал следи от кръв. Приближил се до вратата, предчувствайки какво се е случило, и казал:
— Сусам, отвори вратата!
Вратата се отворила. Видял той тялото на Касим разсечено и закачено зад нея. Косите му настръхнали, зъбите му загракали, устата му пресъхнала, едва не паднал в несвяст от страх. Много мъчно му станало. После си спомнил, че най-добре ще бъде да призове цялата си хитрост и да се води от разума и предпазливостта. Взел парчетата от тялото на разсечения Касим, качил ги на магаретата, покрил ги с парчета плат, сложил отгоре някои скъпоценности от съкровището, които малко тежат, но високо се ценят, натрупал отгоре дърва, поизчакал да се стъмни и тръгнал към града…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Баба влязъл в града, но не знаел как да постъпи с убития си брат. Подкарвайки магаретата си, стигнал пред дома на Касим, почукал на вратата. Отворила му една черна прислужница от Абисиния. Тя била една от най-прекрасните неволници, млада, с прекрасно лице и черни очи, но и нещо повече — притежавала здрав разум и огромно благородство при нужда. Всички неща за дома лягали върху нейния гръб.
— Дойде твоето време, Марджана! — рекъл Али Баба. — Нужна ни е твоята хитрост в една много важна работа!
Оставил магаретата в двора и се качил при снаха си. Марджана тръгнала след него, разтревожена от това, което чула.
— Какво носиш, Али Баба, добро или зло? — запитала жената на Касим. — Откри ли нещо за Касим?
Но Али Баба бавел отговора си, тя усетила истината и заплакала.
— Престани да викаш! — рекъл Али Баба. — Хората ще чуят и всички ще изпогинем! — и той й разказал какво се било случило, а после продължил: — Скръбта няма да върне умрелия! Вместо да скърбиш, по-добре е да се смириш пред присъдата на Аллах! Би било и по-разумно двамата да се оженим13. Това няма да тежи на първата ми жена, защото тя е благочестива и набожна, и ще заживеем в едно семейство! Хвала на Аллаха, че имаме достатъчно блага, които ще ни избавят от необходимостта да работим и да се трудим, за да си вадим хляба!
Когато жената на Касим чула тези думи, голямата й скръб и мъка изчезнали, тя престанала да плаче и рекла:
— Аз съм твоя покорна робиня! Подчинявам ти се за всичко, което сметнеш, че е добре! Но как да скрием убития?
— Остави това на Марджана! — рекъл Али Баба. — Знаеш колко находчива е, как умее да измисля хитрости!
Али Баба я оставил и се прибрал вкъщи. А Марджана започнала да успокоява господарката си:
— Остави тази работа на мене! Ще измисля нещо!
Тя отишла в дюкяна на бакалина на същата улица. Той бил стар човек на почтена възраст, славел се с умението си да врачува и лекува, знаел да вари разни лекове, мехлеми и други прости лекарства. Тя му поискала мехлем, който се давал само при тежки заболявания.
— А кому е нужен този мехлем? — запитал бакалинът.
— На моя господар Касим! — отговорила Марджана. — Силна болест го налегна, събори го на легло!
Бакалинът й дал мехлема, тя го взела, платила му колкото дирхама струвал, и се върнала у дома…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на другия ден Марджана се върнала при бакалина и помолила за такива лекове, които се пият само когато човек вече няма друга надежда.
— А вчерашният мехлем не помогна ли? — запитал я той.
— Не, за бога! — възкликнала Марджана. — Моят господар бере душа, а господарката вече започна да го оплаква!
Дал й бакалинът лека, а тя отишла при Али Баба и му разказала за измислената хитрост. Посъветвала го по-честичко да наминава в дома на брат си и да се показва тъжен. Той направил така и когато хората го запитали какви са кахърите му, им казал, че брат му е болен. Новината тръгнала из града.
13
В исляма е прието брат да се ожени за съпругата на починал брат, като я вземе за втора съпруга, за да осигури нея и децата на починалия — бел.прев.