— Съвземете се! — викнала им Марджана. — Не бързайте да ме подозирате в лоши помисли, за да не се каете! Този човек въобще не бе търговец, а бе главатарят на разбойниците, който продължаваше да следва подлите си намерения! Той хитро подмами моя господар Мохамед, докато успя пак да влезе във вашия дом и да седне на трапезата ви! Така изчакваше удобния миг, за да ви избие! Хвала на Аллаха, който ускори неговата гибел чрез десницата ми! Вижте лицето му и ще видите, че съм била права!
Тя дръпнала наметалото на главатаря и показала камата, скрита под дрехите му. Али Баба и Мохамед внимателно огледали лицето на мнимия търговец и го познали — това бил същият онзи продавач на зехтин. А когато видели и камата, проумели, че Аллах ги е спасил от страшна гибел с помощта на Марджана. Двамата й поблагодарили и Али Баба рекъл:
— Когато по-рано ти дарих свободата, аз ти обещах да направя за тебе нещо по-голямо! Сега ще осъществя обещанието си! Имам намерение да те омъжа за сина си Мохамед — какво ще кажете двамата за това?
— Аз няма да възразя на твоя повеля, дори да не ми е по душа! — рекъл Мохамед. — Но женитбата ми с Марджана е най-голямото ми желание!
Той отдавна обичал Марджана, защото тя била прелестна, достойна и съвършена, а освен това имала дълбок ум и добри нрави…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че всички изровили дълбока яма и закопали главатаря на разбойниците. Нито една божия твар не узнала за тези чудновати неща. А когато той изчезнал за дълго време без вест и следа, хазната на владетеля прибрала от дюкяна му всички стоки. Всички заживели мирно, честито и радостно, злото изчезнало. Мохамед се оженил за Марджана, останал сам с невестата си, тя му дарила своето моминство и той го взел.
Минала една година и Али Баба решил да заведе сина си в пещерата — той се въздържал да направи това след смъртта на брат си, защото се боял от разбойниците. Когато Аллах унищожил с ръцете на Марджана трийсет и осем от тях, включително самия им главатар, Али Баба пресметнал, че би трябвало да има още двама, защото, когато ги броил за пръв път в планината, били четирийсет. Не знаел, че главатарят преди това бил убил двама. Но когато не дошла повече вест за тях, той се убедил, че и те са погинали, и се решил да покаже на сина си съкровището и да го научи на тайната дума, с която се влиза и излиза.
Двамата видели, че всичко наоколо е обрасло в треви, тръни и бодили, които се били сгъстили така, че дори пътечката не се забелязвала. Али Баба разбрал, че от дълго време там не е влизала жива душа. Взел той брадвата и изсякъл клоните и тръните. Проходът се разширил и стигнали до вратичката.
— Сусам, отвори вратата! — казал той и тя тутакси се отворила.
Влязъл Али Баба със сина си в съкровищницата и му показал богатствата. Мохамед се вцепенил, като видял всички чудесии. Поразходили се двамата из съкровищницата, огледали всички стаи, събрали скъпоценности, които им харесали, а те били такива, които не тежат много, но струват скъпо, и се върнали у дома. Така донасяли от време на време, което искали, и живели доволно, богато и приятно, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва, близък от близък откъсва, дворци разгражда и гробове съгражда…
Приказка за Ахмад Данаф, Хасан Шуман, Далила Мухтала и дъщеря й Зейнаб Нассаба
Разправят, царю честити, че по времето на халиф Харун ар-Рашид живели двама души. Единият се казвал Ахмад Данаф, а другият — Хасан Шуман. Били хитри и извратливи, вършели чудесии. Халифът благоволил над тях и назначил Ахмад за предводител на дясното крило, а Хасан — за предводител на лявото крило15. Всеки месец им давал плата по хиляда динара, назначил им по четирийсет стражи да им служат, а освен това Ахмад Данаф командвал и цялата сухопътна стража16 в Багдад.
В града живеела и една старица, наречена Далила Мухтала. Навремето мъжът й също бил предводител и получавал плата по хиляда динара, но умрял. Оставил той една омъжена дъщеря, която имала син на име Ахмад Лакит, и една неомъжена — Зейнаб Нассаба. Далила била жена ловка, измамна и отмъстителна. Тя можела с хитрост да измъкне змия от дупката й — самият Иблис се учел на коварство от нея. А мъжът й някога отглеждал гълъби, които носели писма на халифа при нужда. Затова всяка птица му била по-скъпа от децата му.
15
Арабската армия се деляла при бой на три крила — ляво, дясно и център, командван обикновено от царя. Двамата герои са назначени на тези високи постове, които са на заместник главнокомандващи — бел.прев.