— Доведи ми старицата! — викал единият.
— Дай си ми магарето! — крещял вторият.
Събрали се хора и един запитал:
— Какво се е случило, майсторе?
— Аз ще ви го разкажа! — викнал магаретарят, разказал какво се било случило, и добавил: — Мислех, че майсторът трябва да ми благодари, а той ме блъсна и ми каза, че майка му била умряла! Аз пък си искам магарето!
— Майсторе, а ти познаваш ли тази старица, щом си й оставил да пази бояджийницата? — запитали хората.
— Не я познавам! — отговорил той. — Но тя днес се настани да живее в моята къща със сина си и дъщеря си!
— Майсторе! — рекъл един. — Щом си я настанил да живее в къщата ти, трябва да му върнеш магарето!
Всички тръгнали към къщата на бояджията…
А през това време търговският син чакал да се появи старицата. И жената чакала нейната поява. Накрая тя влязла при търговския син, който викнал:
— Къде е майка ти, която те доведе да се оженя за тебе?
— Майка ми е умряла отдавна! — отговорила тя. — А ти сигурно си онзи побъркан момък, синът й!
— Това не е майка ми! — възкликнал той. — Тя ме измами, за да ми вземе дрехите заедно с хилядата динара!
— Но аз също съм излъгана! — възкликнала тя. — Тя ме доведе да посетя шейх Абу Хамалат, а после ме разсъблече!
— Искам си дрехите и парите от тебе!
— Аз пък си искам дрехите и накитите от тебе!
Точно тогава се появил бояджията. Той видял, че и търговският син е гол, и жената е без дрехи, и викнал:
— Казвайте къде е майка ви!
Разказала жената всичко, разказал и търговският син всичко и бояджията викнал:
— Отиде си и моята, и чуждата стока!
— Ей, бояджия, дай си ми магарето! — повтарял магаретарят.
— Тази старица ни е измамила всички! — завайкал се бояджията. — Махайте се всички от къщата ми!
— А няма ли да е срамота за тебе да влезем в къщата ти облечени и да си излезем голи! — възразил търговският син…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че бояджията облякъл и двамата, затворил и работилницата си и рекъл на търговския син:
— Хайде да търсим старицата, за да я предадем на валията!
Двамата взели със себе си и магаретаря, отишли при валията и му разказали какво е станало.
— Че една ли старица има из града! — възкликнал той. — Хванете я, пък аз ще реша делото във ваша полза!
Тръгнали те да я търсят…
А Далила Мухтала рекла на дъщеря си:
— Дъще, ще ми се да направя още някоя хитрост!
— Боя се за тебе, майко!
— Аз съм черен гологан, не се губя!
Тя облякла дрехи на слугиня. Минала през един сокак, постлан с черга, и със закачени фенери отстрани, чула песни и удари по дайре и зърнала някаква неволница, на раменете й — момче в дреха, обшита със сребро, с красиво наметало, на главата му — фес, обшит с бисери, на шията му — огърлица от злато и скъпоценни камъни, на раменете му — кадифена аба. Този дом бил на предводителя на търговците в Багдад, а детето — неговият син. Той имал и дъщеря и този ден празнували сватбата й. Затова при майка й имало много жени20. Когато майката понечвала да влезе или да излезе, момчето се хващало за полата й. Викнала тя неволницата си и й се скарала:
— Забавлявай господаря си, докато свърши веселбата!
Далила дошла при неволницата и възкликнала:
— Каква веселба се е вдигнала при господаря ти?
— Днес е сватбата на дъщеря му! — отговорила тя.
„Далила!“, помислила си старицата. „Каква по-голяма хитрост от тази да вземеш това дете от тази неволница!“ Извадила меден диск колкото динар и рекла:
— Вземи този динар! Иди при господарката си и й кажи: „Една праведна жена ти желае всичко най-добро!“
— Но, майко — възразила неволницата, — малчуганът, щом види майка си, и се залепва за полата й!
— Дай да го поддържа, докато отидеш и се върнеш!
Взела неволницата парчето прост метал и влязла, а старицата взела детето на ръце и се скрила. Смъкнала скъпите неща по него, съблякла го и си помислила: „Далила, ти взе детето от неволницата, а сега трябва да го дадеш някому в залог поне за хиляда динара!“ Отишла към златния пазар, видяла там един евреин златар, а пред него — кутия, пълна с накити. „Сега, хитрано, помислила си тя, трябва да минеш този евреин и да му задигнеш накити поне за хиляда динара, като оставиш детето при него като залог!“
20
Ислямската традиция повелява при сватба мъжете и жените да празнуват разделени — бел.прев.