А когато царят на Карадж убил везира си, царските войскари отказали да го почитат, измъкнали мечове, убили го, после се нахвърлили един срещу друг. Три дни продължила тази сеч и никой не останал жив.
През това време Зилзал бен Музалзил летял към родината си. Цар Музалзил си имал там шарен бик, обсипан със скъпоценности и накити от червено злато, когото бил избрал за свой бог2. Влязъл той при бика и забелязал, че е неспокоен.
— Боже, какво те безпокои? — запитал той.
— Музалзил! — викнал дяволът, който бил в утробата на бика. — Твоят син се приобщи към вярата на Ибрахим Халил с помощта на Гариб, владетеля на Ирак!
И му разказал всичко. Царят разказал на сановниците думите му.
— Какво ще правиш, царю? — възкликнали те.
— Когато синът ми пристигне и видите, че посягам да го прегърна, хванете го и го завържете! — наредил царят.
След два дни Зилзал пристигнал заедно с Гариб и идола на Карадж, тръгнал да прегърне баща си, стражите се нахвърлили върху него и Гариб, хванали ги и ги изправили пред царя. Гневно изгледал той сина си и креснал:
— Куче на джиновете! Как можа да се откажеш от вярата на твоите деди и прадеди!
— Аз приех вярата на истината, татко! — отговорил синът. — Приеми и ти исляма, за да се спасиш от гнева на всесилния господар, създателя на деня и нощта!
Царят наредил да го затворят, а после се обърнал към Гариб:
— А ти, човешки разбойнико, как така си объркал ума на сина ми!
— Аз го извадих от въжделенията на плътта и го вкарах в праведния път! — отговорил Гариб. — От неверието във вярата!
— Грабнете това куче — викнал царят на марида Саяр. — Оставете го в Огнената долина, нека загине там!
Всеки, който попадал в тази долина, умирал и не преживявал дори час поради огромната й горещина и пламтящите й въглени. Обграждала я висока хлъзгава планина без изход. Проклетият Саяр грабнал Гариб и полетял с него. Когато се уморил да го носи, кацнал в долина с дървета и потоци и заспал. Гариб разхлабил вървите, отвързал се, взел тежък камък и го стоварил върху главата му, смазал черепа му и маридът умрял…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че така Гариб се оказал в долината, която била на остров сред морето. Този остров бил широк, на него се раждали различни плодове. Гариб започнал да се храни с тях и да пие вода от потоците, ловял и риба. Така останал там седем години.
Един ден от небето кацнали два марида. Всеки носел по един човек. Зърнали Гариб и го запитали:
— Ей, ти! Що за същество си? От кои племена си? — и когато той разказал какво му се било случило, те рекли: — Стой тук, докато занесем тези овце на царя ни — той ще обядва с едната и ще вечеря с другата! После ще се върнем и ще те отведем в страната си!
Той им благодарил и запитал:
— А къде са овцете, които носите? Не ги виждам…
— Ето ги — тези двама човеци!
След няколко дни единият се върнал, понесъл го и полетял с него. В небесата огнена стрела се насочила към марида и той се спуснал към земята да се предпази от нея. Ала не успял да я избегне и стрелата го пронизала. Маридът се превърнал в пепел. Гариб успял да скочи от гърба му и паднал в морето. Плувал два дни и две нощи, а на третия ден забелязал висока планина. Излязъл на брега, изкачил я, минал от другата й страна и се оказал пред град с градини, потоци, стени и кули. Пред портите му двама стражи го хванали и го отвели при царицата си. Тя се казвала Джаншах и била на сто и петдесет години. Гариб й се понравил и тя го запитала:
— Как се казваш? Каква е твоята вяра? От коя страна си?
— Казвам се Гариб! Цар съм на Ирак, а вярата ми е ислямът!
— Откажи се от вярата си, приеми моята и аз ще се омъжа за тебе и ще те направя цар! — рекла царицата.
Гневно я изгледал Гариб и възкликнал:
— Да пропаднеш дано! Никога няма да се откажа от вярата си!
Затворили го при кубето с идола й и заключили вратите. Гариб разгледал този идол от червен ахат и огърлиците от бисери и скъпоценности, окачени по него, вдигнал го и го строшил. После спал до сутринта. Тогава царицата наредила да й го доведат. Отишли стражите, отворили вратата и видели строшения идол. Скочили да го хванат, но Гариб ударил единия и той паднал мъртъв. Погубил и втория и така, докато повалил мъртви двайсет и петима стражи, а останалите избягали и се затичали към царица Джаншах.