В тази разпокъсана Италия по традиция от миналото главата на римокатолическата църква постоянно дава простор на своите завоевателни домогвания. Папството не престава да натрапва своята власт, като иска изцяло да господства и в светския живот на страната. Към Италия насочват своите завоевателни походи от Север също и германските императори, стоящи начело на „Свещената римска империя“. Те открито или прикрито се сблъскват с домогванията на палата.
Възникващите социални противодействия на отделните държави срещу външната опасност, която заплашва тяхната независимост, както и нарастващата все повече борба между силите на Ренесанса и представителите на феодализма, неизбежно създават поляризация на обществото в две противоположни партии в цялата страна. Политическият живот на Италия представлява една арена, в която се сблъскват непрекъснато гвелфите и гибелините. Взаимната им ненавист е дълбока и безкомпромисна. Гвелфите обикновено са по-заможни градски търговци и занаятчии, носители на Ренесанса, макар и често привърженици на папата. Гибелините изразяват интересите на феодалната аристокрация. Те обикновено търсят подкрепата на императора.
Италианският Ренесанс и Ренесансът изобщо е драматична епоха на преминаване от натуралното, затворено стопанство към пазарната капиталистическа икономика, от закрепостяващите личността институции на държавата към достъпни тогава, относително адекватни форми на демокрацията, от религиозния, мистичен към светски, рационалистичен светоглед на човека, от аскетичната към епикурейската етика, от средновековната, феодална, към новата антифеодална култура. В тази преломна ситуация на благодатното време човек духовно се разкрепостява като активен субект на историята, придобива неотменни права свободно (в относителен смисъл) да реализира своите индивидуални способности в професията, в любовта, в търсенето на щастието, в личната инициатива.
Ренесансът възниква от развитието на занаятчийството и търговията, извън феодалните отношения. На тази основа постепенно се извършва първата крупна по мащаби акумулация на свободен капитал. Това обуславя появата на банкерството, като необходимост на парично-стоковата циркулация, разширяването на производството и търговията, изграждането на нов тип централизирани градове с типичната ренесансова архитектура, които заместват средновековните, разпръснати малки селища и аристократични замъци.
Частната производствена инициатива и развитието на търговията, включително и зад граница, обуславят психическата нагласа, идеята за свободата на духа, за историческите права на човека, неговата откритост към света и любознателност. В крайна сметка, това ново съзнание подкопава престижа на старите институции на клерикализма и феодалния деспотизъм, постепенно започва да разбира хуманната ценност на демокрацията, според възможностите на онази епоха, поне в границите на Западна Европа.
Отричайки средновековната аскетична и схоластична култура, господстваща дотогава, структурите и традициите на феодализма, Ренесансът обръща вниманието си към идеализираната антична епоха. Той намира там образци на демокрация, на епикурейство, на рационалистическа философия, на витално изкуство, на красота и възражда ретроспективно тези непреходни ценности на културата върху пиедестала на новата историческа основа.
Ренесансът най-напред и с най-голям исторически блясък процъфтява като грандиозно явление на материалната и духовната култура в италианските градове, обикновено републики: Флоренция, Генуа, Венеция, Пиза и др. Те стават богати, разкошни центрове на страната, от които се ражда свободна инициативна мисъл, научно дръзновение, красота, голямо изкуство, реномирана занаятчийска продукция, банкерство, търговия, преминаваща извън границите на държавата в европейските пазари, нова, оригинална, светска, възрожденска архитектура.
Може би социалната, истинска перла на Ренесанса е Флоренция. Този град, който стига до републиканска форма на управление, бивша територия на етруските, оправдава напълно семантичния смисъл на своето название. Думата „Флоренция“ буквално значи „Процъфтяваща“, или казано иначе — благоденстваща. През XII век този град е своеобразна комуна, обединяваща рицари (васали на васалите), насочена срещу феодалните владения на църквата и аристокрацията. В процеса на борбата много законни граждани на Флоренция стават занаятчии, търговци, банкери, заможни хора. Обединени повече в партията на така наречените прогресивни гвелфи, те побеждават гибелините през 1250 г. и ги изгонват от града. Републиканското управление тържествува. Същата година гвелфите изработват и приемат „първата конституция, закрепваща правата на народа“4