Физиономията на Макиавели се познава точно, въпреки голямата историческа дистанция. Непосредствено след неговата смърт е била направена гипсова маска на лицето му. По нея скулпторът Бартулини точно извайва статуята на Макиавели. Запазени са и допълнителни сведения за колоритните нюанси на неговата физиономия, както и за цялата му външност.
„Макиавели — пише историкът Вилари е бил нисък на ръст, тънък по телосложение, с очи тъмни и живи. Косите му са били черни, като на гарван. Имал е малка глава, широко чело… тънки устни. А усмивката му с била «макиавелистка», страните му издадени напред, както тези на котка, на белка, на маймуна или на друго хитро животно.“ И накрая, „косми са покривали цялото му тяло.“12
Създаденият наистина точен портрет на Макиавели може да бъде още допълнен и детайлизиран. В живописните изображения на неговото лице изпъкват особено двете очертани „рогчета“ на високото чело, присвитите монголоидни очи, мускулестият профил на суховатото лице, тънките устни с подчертано иронично завити нагоре краища. Може да се каже доста уверено, че това е образът на гьотевския Мефистофел. От него лъха бързина, хитрост, ирония, неспокойство, като в една почти съвършена, божествена меркурианска фигура. И само напиращата интелектуалност на това просторно чело на Хомо сапиенс, като резултат и на влиянието на епохата, прави този човек духовен, по своему красив, един гений на Ренесанса.
В живота и творческото дело на Макиавели сякаш се борят хитростта и достойнството, лавирането и принципността. Изолиран и отблъснат след победата на Медичите в 1512 г. той прави опити, полага усилия да спечели доверието на новите знатни господари на Флоренция, надявайки се да получи отново държавна длъжност. Въпреки своите големи надежди, той не успява да спечели тази престижна и толкова желана позиция. Медичите докрай не му вярват. След дълги страдания, най-после, през 1527 г., той умира в бедност.
Шедьовърът на Макиавели е книгата му „Владетелят“. Макар и малка по обем, тя има богато и оригинално съдържание. Тази книга се посвещава с едно ласкателно обръщение на Лоренцо Медичи. Това е поредният опит на Макиавели покорно да умилостиви господарите на Флоренция.
Като ренесансов политически трактат книгата „Владетелят“ отхвърля в текста, и още повече в подтекста, идеята за божествения произход на властта, на държавното управление. Тази господстваща в продължение на векове, канонизирана религиозна, християнска идея мистифицира отношенията между хората, които изграждат обществената система. По такъв начин фетишизацията на властта създава социално-психологически благоприятни условия за трайното съществуване на деспотични политически режими.
В противоречие с Аристотел най-видните християнски геолози от времето на Блажен ни Августин проповядват, разбира се абстрактно, като идеал, „Божията държава“. Този възглед съществува над 1000 години, догматично-традиционно, с категоричността на религиозна аксиома.
Изключително авторитетният философ-теолог Тома Аквински (XIII век) подчертава, че като разумно същество на земята, човекът „е съотнесен към Бога“, че неговата цел „не се поддава на постиженията на разума.“ И след това, че „всяка власт“ произлиза от Бога.13 Тази категорична мисъл е основополагаща, макар че философът не може да съгласува несправедливите форми на управление с премъдростта на Бога.
Макиавели решително поставя край на тази политическа теология. Той на всяка страница в книгата си „Владетелят“ обосновава, пряко или косвено, тезата, че властта произлиза от самите хора, от непрекъснатата борба между различни социални слоеве: богати и бедни, управляващи и управлявани, жадни за господство и нетърпящи това господство над главите си.
Макиавели определя същността на държавата като въплъщение на организирана сила. „Могат да се задържат — пише той — само тези държани, които… са в състояние да съберат достатъчно войска и да се отбраняват срещу всеки, който ги напада.“ Макиавели подчертава тази консеквентна мисъл като важна, ключова, принципна формулировка в своята политология. „Главните основи на всички държави — според него — са добрите закони и силната войска.“14 Позната е също и сентенцията му: всички въоръжени пророци побеждават, а невъоръжените биват побеждавани, дори ако са по-мъдри.