— Е — каза той, — очевидно няма да има нужда да се нагърбвате с оценката, докторе. Като виждам неохотата ви.
— Какво означава това? Че ще си наемете платени експерти?
Лицето му остана безизразно, докато оголваше китката с монограма и поглеждаше златния „Картие“ — твърде малък за такава масивна китка.
— Приятно ми беше да се запознаем, докторе. — Към Ангър: — Явно времето не е подходящо за посещение, Глен. Ще наминем, когато й е по-удобно.
Ангър кимна, но като че ли бе разстроен.
Даус го докосна по лакътя, двамата минаха покрай мен и се упътиха към вратата. За да се изправят лице в лице с Мелиса, която се показа иззад висок библиотечен шкаф. Косата й бе вързана на опашка. Бе облечена в черна блуза, дълга до коляното хаки пола, черни сандали на бос крак. В юмрука си стискаше нещо розово — смачкана на топка салфетка.
— Мелиса — каза Ангър, превключвайки лицето си на израз, подходящ за отказ на заем. — Много съжалявам за майка ти, скъпа. Познаваш господин Даус.
Даус протегна ръка.
Мелиса разтвори юмрука си и показа смачканата салфетка.
— Господин Даус — каза тя, — знам кой сте, но никога не сме се срещали, нали?
Адвокатът отпусна ръка.
— Съжалявам, че се запознаваме при такива обстоятелства — отвърна той.
— Да. Колко мило от ваша страна, че дойдохте. И то в неделя.
— Дните нямат никакво значение, когато става въпрос за такива неща — каза Ангър. — Дойдохме да видим как си, но доктор Делауер току-що ни каза, че почиваш, и ние си тръгвахме.
— Господин Даус — каза Мелиса, без да му обръща внимание, и пристъпи към адвоката. — Господин Даус, господин Даус. Моля, угасете21 всякаква надежда да ме дерете, разбрахте ли, господин Даус? Не, не произнасяйте нито дума. Просто се махнете. Веднага… и двамата! Вън! Новият ми адвокат и банкер скоро ще ви се обадят.
След като двамата си тръгнаха, тя изкрещя яростно от гняв и се хвърли на гърдите ми, плачейки.
По стълбите се спусна Ноел, изплашен и готов да успокоява. Като видя притиснатата към гърдите ми Мелиса, се спря като закован на стълбите.
Кимнах му лекичко да продължи, той се приближи съвсем близо до нея и тихо каза:
— Мелиса?
Тя продължи да плаче и да се притиска с такава сила към гърдите ми, че чак ме заболя. Погалих я по гърба. Всичко това ми се струваше нереално.
Накрая тя се отдръпна с подути очи и пламнало лице.
— О! — възкликна. — О, копелета такива! Как посмяха? Как посмяха да… Та тя дори не е… О!
Думите я давеха. Тя се завъртя, спусна се към най-близката стена и яростно я заудря с юмруци, после се отпусна безпомощно на нея.
Ноел ме погледна за съвет и аз отново му кимнах. Той се приближи до нея и тя се остави да я отведе в предната стая. Всички седнахме.
Появи се Мадлен с разсърдено, но самодоволно изражение, сякаш най-лошите й предвиждания за човечеството току-що са били потвърдени. Запитах се колко ли е чула.
Тя се приближи и докосна Мелиса по главата. Мелиса вдигна глава и й се усмихна през сълзи.
— Донеса нещо за пиене?
Мелиса не отговори.
Обадих се:
— Да, моля. Чай за всички.
Мадлен се отдалечи, без да каже дума. Мелиса седеше свита под грижовната ръка на Ноел, прехвърлена през рамото й, стискаше зъби и късаше салфетката, оставяйки парченцата да падат по пода.
Мадлен се завърна с чай, мед и мляко, натоварени на сребърен поднос. Сервира на Ноел, който вдигна чашата към устните на Мелиса.
Мелиса отпи, задави се и се закашля.
И тримата скочихме към нея. Суматохата от мяркащи се бързо ръце и угрижени лица беше като кадър от „Усмивки от старите ленти“ и вероятно би изглеждала комична при други обстоятелства.
Когато накрая се успокои, Ноел пак седеше пред Мелиса и пак вдигаше чашата към устните й. Тя пийна малко, пак понечи да го изплюе, но притисна ръка към гърдите си и успя да го преглътне. Когато изпи около една трета от чашата, Мадлен кимна одобрително и излезе.
Мелиса докосна ръката на Ноел и каза:
— Достатъчно. Благодаря.
Той остави чашата на масата.
— Копелета такива. Невероятни копелета — каза Мелиса.
— Кои? — попита Ноел.
— Моят банкер и моят адвокат — отвърна тя. — Как само се опитват да ме дерат. — Към мен: — Благодаря. Благодаря ви много за това, че ме подкрепихте, доктор Делауер. Знам кои са истинските ми приятели.