— Ако Мелиса няма нужда от мен, ще дойда с теб.
Той смръщи вежди.
— А кога ще спиш?
— Не ми се спи.
Той помълча малко, после каза:
— Добре. Оня е смахнат и може би ще ми бъдеш от полза. Обаче след това ми направи една услуга — иди си у вас и му дръпни един сън. Няма все да караш на високи обороти, двигателят ти ще блокира.
— Да, мамче.
Мелиса бе в стаята без прозорци, седнала зад бюрото, а купчината хартия пред нея растеше.
Тя като че ли се стресна, когато влязохме, скочи и събори няколко листа на земята.
— Стратегическо планиране — каза. — Мъча се да измисля как да ги пипна ония копелета.
Майло вдигна листовете от пода, хвърли им един поглед и ги остави на бюрото. Бяха празни.
— И измисли ли нещо?
— Кажи-речи. Мисля, че най-добрият начин е да се провери всяко тяхно действие от… от самото начало. Искам да кажа, да ги накарам да си отворят документите и всеки ред, всяка цифра внимателно да се проверят. Това поне ще ги постресне, те ще забравят да ме дерат и аз ще мога да се съсредоточа върху това, как да ги пипна.
Казах:
— Нападението е най-добрата защита.
— Точно така.
Тя плесна с ръце. Бузите й бяха леко зачервени и очите й блестяха, но това не беше здравословен блясък. Майло я гледаше изпитателно, но тя не забеляза това.
— Успяхте ли да говорите с някой адвокат, доктор Делауер?
— Още не.
— Добре, но го направете колкото е възможно по-скоро, моля ви.
— Мога да опитам още сега.
— Прекрасно. Благодаря.
Тя вдигна телефона от бюрото и ми го подаде.
Майло се обади:
— Пие ми се нещо.
Тя погледна към него, после към мен.
— Разбира се. Да отидем до кухнята и да вземем нещо.
Останал сам, набрах домашния номер на Мал Уърти в Брентууд. Отговори ми телефонен секретар с гласа на третата му жена. Започнах да оставям съобщение, но той го прекъсна:
— Алекс, канех се да ти звънна. Двама психолози се развеждат и трите им деца са наистина на път да откачат. Аз защитавам жената и случаят се оформя като една от най-жестоките битки за попечителство, каквато някога съм имал.
— Звучи интересно.
— И още как. Как ти е календарът, да кажем, след пет седмици?
— Не е пред мен, но след толкова много време мисля, че няма да има никакъв проблем.
— Идеално. Ще ти хареса — това са двама от най-големите откачалки, които си виждал… Абе какво им става на хората от тая твоя професия?
— Дай да поговорим малко за хората от твоята професия — казах аз. — Искам да ми препоръчаш някого от тях.
— За какво точно?
— Недвижими имоти и данъци.
— Проверка на бумаги или даване под съд?
— Вероятно и двете.
Описах му в най-общи линии ситуацията с Мелиса, без да споменавам имена, цифри или отличителни белези.
Той веднага каза:
— Сузи Лафамилия, ако клиентът ти няма нищо против жена.
— И жена ще свърши работа.
— Споменавам го само защото нямаш представа колко много хора се придържат към тия глупости — никакви жени, никакви малцинства. И губят, защото Сузи е най-добрата. Работеше в една от големите счетоводни фирми и им събра повече клиенти от всеки друг, а те непрекъснато я подминаваха, когато някой трябваше да бъде повишен в съдружник, само защото има различни гениталии от останалите. Тя ги съди, осъди ги и им прибра парите, с които си основа първокласна фирма. Истинска коравосърдечна лъвица в съда. Сега работи за актьори и актриси, измъквайки им парите от стиснатите киностудии.
Отвърнах:
— Струва ми се чудесна за клиента ми.
Той ми даде номера й.
— Това е в Сенчъри Сити Ийст — има цял етаж на нейно разположение в един от небостъргачите. А за другата работа ще ти се обадя. Ще ти харесат тия озъбени и дъвчещи се един друг психотерапевти. Нарекох ги Парадокс. Tres a-propos23.
Той се засмя.
Затворих, без да му кажа, че това вече съм го чувал.
Майло се върна без Мелиса, стиснал в ръка кутия с диетична кока-кола.
— В банята е — каза той. — Повръща.
— Какво стана?
— Просто се пречупи. Пак започна да говори с решителен тон как щяла да пипне копелетата. Казах й една работа и тя хоп, започна да плаче и да се дави.