— Моят роман — каза Скидмор. — Това е и заглавието, и първият ред.
— С Кати Мориарти се запознахте по повод на писането ли?
— Работа, работа, работа, а, Марлоу? Колко ви плаща босът Стърджис, че сте толкова съвестен?
— Зависи от случая.
— Много добре — отвърна той усмихнат. — Уклончив. Знаете ли, наистина се радвам на посещението ви. Ето затова обичам да се събуждам в Лос Анджелис. Никога не знаеш кога на вратата ти може да почука един истински прототип.
Още един одобрителен поглед. Започнах да се чувствам като натюрморт.
— Може да ви използвам в следващата си творба — каза той, пишейки въображаем надпис във въздуха. — „Частното ченге: нещата, които то вижда — нещата, които го виждат.“
Той раздигна няколкото платна с абстрактни цапаници от един стол и безцеремонно ги хвърли на пода.
— Седнете.
Сторих го, а той се отпусна на една дървена табуретка точно срещу мен.
— Страхотно — възкликна той. — Благодаря ви, че се отбихте.
— Кати Мориарти тук ли живее?
— Отзад. В гаража.
— Кой е хазяинът?
— Аз — отвърна той гордо. — Наследих го от дядо ми. Изпълзя от някаква дупка преди двадесет години, когато баба ми умря, и аз единствен от семейството не му отрязах квитанциите. Затова, когато умря, получих всичко — къщата, таратайката отвън и сто акции на IBM. Страхотна сделка, нали?
— Госпожа Робинс казва, че не е виждала сестра си повече от месец. Вие кога за последен път я видяхте?
— Странно — каза той.
— Кое е странно?
— Че сестра й е наела някого да я търси. Не се разбираха. Поне от гледна точка на Кати.
— Защо?
— Неразбирателство във възгледите без съмнение. Кати разправяше, че сестра й си вири носа. Била от оня тип хора, които казвали „урина“ вместо „пикня“ и „екскременти“ вместо „лайна“.
— За разлика от Кати.
— Точно така.
Отново го попитах кога я е виждал за последен път.
Той отвърна:
— Горе-долу откогато и госпожа Навирен нос. Около месец.
— А кога за последен път си е плащала наема?
— Наемът е стотачка на месец, което си е жив майтап. Не можах да се вживея добре в ролята на хазяин.
— Кога за последен път си е платила Кати стотачката?
— Още в началото.
— В началото на какво?
— В началото на бизнес отношенията ни. Толкова се радваше, че е успяла да намери такова евтино място… А в това са включени и токът, и газта, и водата, защото всичко е свързано с един измервателен уред, тъй като на никого не му се занимава да монтира отделни. Така че тя веднага плати за десет месеца напред, чак до декември.
— Десет месеца. Значи живее тук от февруари?
— Май да… да. Веднага след Нова година.
— А как се запознахте?
— Чрез обява в „Рийдър“. Почистих гаража, обявих го за наем и тя бе първата, която се поинтересува. Веднага я харесах — пряма, няма ала-бала, истинска Сафо26, без излишни превземки.
— Сафо?
— Като на Лесбос.
— Тя да не е лесбийка?
— Разбира се. — Широка усмивка. — Тц, тц… Сестра Вирнат нос май не ви е въвела в подробностите.
— Май да.
— Както казах, неразбирателство във възгледите. Не се стряскайте, Марлоу, това е Западен Холивуд. Тук всеки е обратен или стар, или и двете. Не и аз. Прекарвам периоди на целомъдрие, докато не се натъкна на нещо моногамно, хетеросексуално и значително.
— А Кати има ли си любовница?
— Не съм виждал такава и ми се струва, че няма.
— Защо?
— От цялото й същество се излъчваше нещо дълбоко нелюбовно. Сякаш току-що е прекарала някаква мъчителна връзка и още не е готова да се потопи в нови кошмари. Не че ми е казвала нещо — не разговаряме кой знае колко, пък и не се виждаме много често. Обичам да си поспивам доста, а нея през повечето време я няма.
26
Древногръцка поетеса, преместила се да живее и твори на остров Лесбос, където събрала около себе си цяла група млади жени, занимаващи се с изкуство. От името на острова произлиза и думата лесбийка. — Б.пр.