— Възможно ли е — попитах аз — майка ти да е променила намерението си и вместо в клиниката да е отишла някъде другаде?
— Но къде? Къде би могла да отиде?
— Не знам, Мелиса, но след като поговорих малко с майка ти, усетих у нея желание да… импровизира. Да се освободи от оковите на всекидневния ритъм. Не е необичайно при пациенти, желаещи да победят страховете си, понякога са малко безразсъдни.
— Не! — извика тя. — Това тя няма да го направи, не и без да се обади. Знае колко много ще се притесня. Дори и Дон е притеснен, а него нищо не може да го притесни. Той се обади на полицията и те тръгнаха да издирват „Зора“-та10…
— Тя е тръгнала с нейния „Ролс-Ройс“?
— Да…
— Значи няма да отиде кой знае колко далеч, дори и в Сан Лабрадор.
— Тогава защо никой не я е видял? Как така никой не я е видял, доктор Делауер?
Спомних си за пустите улици и отговорът ми беше готов.
— Сигурен съм, че някой я е видял — казах. — Може колата нещо да се е повредила, все пак това е стара кола. Дори и ролсовете не са съвършени.
— Няма начин. Ноел поддържа всички коли в съвършена форма и „Зора“-та е като нова. А и дори да се е повредило нещо, тя щеше да се обади. Тя не би ми сторила такова нещо. Тя е като бебе, доктор Делауер, не може да оцелее сама вън, тя няма представа какво е. О, боже, ами ако е получила пристъп на волана и е паднала от някоя скала… Сега сигурно лежи някъде безпомощна… о, не, повече не мога. Не мога повече…
От слушалката долетяха хлипове, толкова силни, че без да искам отдръпнах ухо.
Долових затруднено поемане на въздух.
— Мелиса…
— Аз… ще припадна… не мога… да… дишам.
— Отпусни се — изкомандвах аз. — Можеш да дишаш. Можеш прекрасно да дишаш. Действай. Вдишвай равномерно и бавно.
От другата страна — задавени хлипове, поемане.
— Дишай, Мелиса. Действай. Вдишване… издишване. Вдишване… Издишване. Отпусни се.
— Аз…
— Отпусни се, Мелиса. Не говори. Само дишай и се отпускай. Все по-дълбоко и по-дълбоко… вдишване… издишване. Цялото ти тяло приятно натежава и се отпуска все повече и повече. Мисли си за приятни неща… майка ти тъкмо влиза. Тя е добре. Съвсем нищо й няма.
— Но…
— Слушай какво ти говоря, Мелиса. Прави каквото ти казвам. Припадъкът няма да й помогне. Нервите няма да й помогнат. Притесненията няма да й помогнат. Трябва да си в добра форма, затова продължавай да дишаш и да се отпускаш. Седнала ли си?
— Не, аз…
— Вземи един стол и седни.
Топуркане и влачене.
— Готово… седнах.
— Добре. Сега си намери удобна поза. Изпъни крака напред и се отпусни. Дишай дълбоко и бавно. Всяка глътка въздух ще ти помогне да се отпуснеш.
Тишина.
— Мелиса?
— Добре… добре съм.
Шум от издишан въздух.
— Добре. Искаш ли да дойда при теб?
Едва прошепнато „да“.
— Тогава ще трябва да се стегнеш и да ме изчакаш, докато дойда там. Ще ми трябва най-малко половин час.
— Добре.
— Сигурна ли си? Мога да остана на телефона, докато се пооправиш.
— Да… не. Добре съм. Моля ви, елате. Моля ви.
— Дръж се тогава — казах. — Вече излизам.
13.
Пусти улици, още по-самотни от спусналия се мрак. Докато се изкачвах по Съсекс Нол, в огледалото ми проблеснаха чифт фарове и не помръднаха оттам. Когато свих към дървената порта на номер 10, над двете ослепително бели светлини проблесна и червена.
Спрях, загасих двигателя и зачаках. Усилен от репродуктор глас каза:
— Излезте от колата, сър.
Подчиних се. До задницата на колата ми, блеснала с дългите си светлини и с работещ двигател, стоеше полицейска кола, навряла нос почти в бронята ми. Усещах мириса на бензин и жегата, носеща се от радиатора.
Шофьорската й врата се отвори и навън излезе полицай, хванал се с една ръка за бедрото. Огромен и широк. Повдигна нещо. Ослепи ме лъчът на фенерче и аз неволно вдигнах ръка пред очите си.
— И двете ръце във въздуха, където да ги виждам, сър.
Отново се подчиних. Светлото петно обходи тялото ми.
Присвивайки очи, казах:
— Аз съм доктор Алекс Делауер… докторът на Мелиса Дикинсън. Очакват ме.
Ченгето пристъпи по-наблизо, светлината от портата го освети и той се превърна в обикновен бял мъж с нахлупена плътно над очите шапка.
10
Модел от марката „Ролс-Ройс“, наречен Silver Dawn, което на български означава Сребърна зора. — Б.пр.