— Вашият приятел! — реагира веднага Мелиса.
Рамп й хвърли поглед, изпълнен с любопитство.
Тя ме погледна и каза:
— Кажете му.
— Вчера двамата с Мелиса обсъдихме възможността да проследим Маклоски. Един мой приятел работи в лосанджелиското полицейско управление и в момента е в отпуск. Много компетентен, с много опит. Той се съгласи да го направи. И вероятно ще се съгласи да разследва и изчезването на жена ви. Ако пък тя се върне, вие пак можете да искате да разследва Маклоски. Но, разбира се, вашите адвокати може да поискат да работят с някой друг…
— Не — каза Мелиса. — Аз искам вашия приятел и точка.
Рамп погледна към нея, после към мен.
— Нямам представа кого използват адвокатите. Никога не ми се е налагало. Вашият приятел добър ли е наистина?
Мелиса каза:
— Вече казах, че е. Аз плащам и искам него.
— Няма нужда, Мелиса. Аз ще платя.
— Не, аз ще платя. Тя е моя майка и толкова.
Рамп въздъхна.
— Ще поговорим по-късно за това. А междувременно, доктор Делауер, бихте ли били любезен да се обадите на вашия приятел?
Телефонът отново иззвъня. И двамата рязко врътнаха глави към него.
Този път Рамп беше по-бърз.
— Да? О, здравейте, докторе… Не, съжалявам. Няма я… Да, разбирам…
Мелиса каза:
— Оная. Ако се бе обадила по-рано, щяхме да започнем да търсим по-рано.
Рамп притисна ухото си с длан.
— Извинете, докторе, не можах да ви чуя… О, много любезно от ваша страна. Но не виждам причина… Почакайте малко.
Прикривайки този път слушалката, той се обърна към мен.
— Доктор Кънингам-Габни иска да знае дали не би трябвало да дойде. Да има някаква причина, поради която трябва да го направи?
— Разполага ли с… клинична информация за госпожа Рамп, която би ни подсказала къде да я търсим?
— Ето, говорете — подаде ми той слушалката.
Поех я и казах:
— Доктор Кънингам-Габни, обажда се Алекс Делауер.
— Доктор Делауер. — Добре модулираният глас бе позагубил малко от мелодичността си. — Много съм разтревожена от днешните събития. Дали Мелиса и майка й не са се карали, преди тя да изчезне?
— Какво ви кара да питате?
— Тази сутрин Джина ми се обади и ми довери, че имало някаква неприятна случка. Мелиса не се прибрала цяла нощ и била с някакво момче.
Внимавайки да не поглеждам към Мелиса, казах:
— Това е горе-долу така, докторе, но се съмнявам да е причинен фактор.
— Така ли? Всеки необичаен стрес би могъл да предизвика Джина Рамп да се държи непредсказуемо.
Мелиса бе вперила поглед право в мен.
Казах:
— Защо двамата с вас не седнем да побеседваме? Да обсъдим всеки клиничен фактор, който евентуално би хвърлил светлина върху случилото се.
Пауза.
— Тя е там, нали? Виси над главата ви.
— Най-общо казано, да.
— Добре. Не мисля, че идването ми и провокирането на нова конфронтация е мъдро решение. Бихте ли могли сега да дойдете в кабинета ми?
— Звучи добре — отвърнах, — но първо трябва да попитам Мелиса.
— Това хлапе и без това има доста власт — каза тя остро.
— Може и така да е, но мисля, че е разумно от клинична гледна точка.
— Добре тогава. Попитайте я.
Покрих слушалката с длан и се обърнах към Мелиса:
— Какво мислиш да се видя с нея и да обсъдим някои неща? В клиниката. Да разменим факти, психологически данни, за да видим дали няма да разберем къде е майка ти.
— Сякаш не е лоша идея — обади се Рамп.
— Разбира се — кисело отвърна Мелиса. — Каквото решите.
Съпроводено с леко помръдване на китката и размърдване на пръстите.
— Мога да остана тук, ако искаш — казах аз.
— Не, не. Можете да отидете веднага. Аз съм добре. Идете и говорете с нея.
Отново доближих слушалката до ухото си.
— Ще бъда при вас след около половин час, доктор Кънингам-Габни.
— Урсула. Моля ви. В такива случаи това тиренце е такава неприятна пречка… Знаете ли как да стигнете дотук?
— Мелиса ще ми обясни.
— О, сигурна съм, че ще го направи.
Преди да тръгна, се обадих на Майло, но се свързах със секретаря на Рик. И Мелиса, и Рамп помръкнаха, като им казах, че не си е вкъщи, и ме накараха да си дам сметка колко много разчитаха на умението му. Питайки се дали му правя услуга, като го въвличам в haut monde12, оставих му съобщение през следващите два часа да ме търси в клиниката на Габни, а след това — вкъщи.