Той задъвка яростно, чуха се жвакащи звуци.
— Мисля за нея, доктор Делауер, обаче притесненията са непродуктивни. Създават напрежение. Обучавам моите пациенти да се пазят от притеснения, а себе си обучавам да правя това, което проповядвам.
15.
Той ме изпрати до вратата, продължавайки да говори за наука. Докато прекосявах ливадата, забелязах, че саабът е мръднат по-навътре в алеята. Зад него бе паркиран сив ровър. Предното стъкло бе прашно, с изключение на двете дъги от чистачките.
Представих си Габни как цепи през мескитовия храсталак по черния път, качих се в севилята и подкарах, мислейки каква странна двойка са тия двамата. На пръв поглед тя беше ледената царица. Борбена, свикнала да се бори за правата си — ставаше ясно защо са кръстосали шпаги с Мелиса. Но ледената коричка бе толкова тънка, че веднага се разтопяваше при по-внимателно вглеждане. Под нея — уязвимост. Като на Джина. Дали това не бе положило основите на една изключителна емпатия15?
Кой кого бе запознал първи с малките сиви стаи и с изкуството на Мери Касът?
Каквато и да бе причината, тя, изглежда, се притесняваше. Изчезването на Джина я бе разтърсило.
Обратното, нейният съпруг като че ли искаше да се дистанцира от цялата тази работа. Отхвърляйки патологията на Джина като нещо обикновено и намалявайки болката до проста терминология. И въпреки тази невъзмутимост веднага бе дошъл до Лос Анджелис чак от Санта Инес — два часа път с кола. Затова може би бе също така притеснен като жена си, но просто го криеше по-добре от нея.
Старото като света разделение между мъжа и жената.
Мъжът се възпира.
Жената излива чувствата си.
Сетих се какво ми беше казал за сина си. Как ми го беше казал. Лекотата, с която бе разказал цялата тази история, говореше, че я е разказвал хиляди пъти преди това.
Работил ли е върху това? Обезчувствява.
Или пък наистина бе усъвършенствал изкуството да отхвърля миналото зад себе си.
Може би някой ден трябва да му се обадя и да го помоля да ми изнесе някоя и друга лекция.
Беше станало девет и петдесет, когато поех по Съсекс Нол. Една полицейска кола все още патрулираше по улиците. Сигурно са ме познали, защото никой не ме спря.
Гласът на Дон Рамп прозвуча сухо и уморено по домофона.
— Не, нищо — каза той. — Влизайте.
Вратите зинаха и аз се промъкнах помежду им. Бяха включени още лампи и бе светло като ден.
Други коли пред входа нямаше. Вратите бяха отворени и на прага стоеше Рамп по риза.
— Абсолютно нищо — каза той, като ме изчака да сляза и да се кача по стълбите. — Какво казват докторите?
— Нищо особено — отвърнах и му съобщих за разговора на Урсула относно Мелвин Финдли.
Отчаяна физиономия.
Попитах го:
— Нещо ново от Чикъринг?
— Обади се преди около половин час. Нямало нищо за казване, сигурно била добре, нямало защо да се безпокоя… Ами да, не става въпрос за неговата жена. Попитах го дали да не се обадим на ФБР. Твърди, че нямало да се намесят, освен ако няма съмнения за отвличане и пренасяне на жертвата в друг щат. — Той вдигна отчаяно ръце и ги пусна да паднат като откършени от двете му страни. — Жертвата. Дори не ми се мисли така, но…
Той затвори вратата. В антрето светеше, но по-нататък цялата къща тънеше в мрак.
Запъти се към съседната стая.
— Казвала ли ви е жена ви защо Маклоски го е направил? — попитах го.
Той се спря и се поизвърна.
— Защо питате?
— Понякога жертвите често тръгват да разкриват фактите сами, да узнаят повече неща за престъпника, неговите мотиви. Да разберат защо го е направил, за да се предпазят в бъдеще от положението на жертви. Казвала ли ви е жена ви? Защото като че ли никой не знае какви са били мотивите на Маклоски.
— Не, не ми е казвала. — Той отново се извърна напред и продължи: — Но ми каза, че копелето отказало да каже. Полицията не успяла да го накара. Той е бил пияница и страстен наркоман, но това не обяснява нещата, нали?
— Какви наркотици е употребявал?
Рамп стигна до вратата, напипа ключа в другата стая и светна. Вчера в същата стая седяхме с Джина Рамп и чакахме Мелиса. Сякаш беше преди сто години.
На подвижно барче в единия край на стаята се виждаха няколко старинни чаши, както и гарафа с някаква кехлибарена и много чиста течност. Той взе една чаша и я вдигна въпросително към мен. Поклатих глава. Той си наля един пръст, поколеба се, удвои количеството, запуши гарафата и отпи.