Бетъртън не отговори.
Мъжът хвърли поглед към полуизядените останки от сандвича с кюфтета.
— Ще го ядеш ли това?
28.
Ню Йорк сити
Кори Суонсън седеше на една пейка в западен Сентрал парк с пликче от Макдоналдс до нея и се преструваше, че чете книга. Беше приятна сутрин, а прекрасните цветове в парка зад нея тъкмо започваха да избледняват, небето бе набраздено с пухкави облаци и всички по улиците се наслаждаваха на циганското лято. Всички, освен Кори. Цялото й внимание бе насочено към отсрещната страна на улицата, върху фасадата на Дакота и входа й на ъгъла на Седемдесет и втора улица.
И тогава го видя: сребристият Ролс ройс се движеше към западен Сентрал парк. Колата й бе позната – беше дори незабравима. Тя грабна плика от Макдоналдс и скочи от пейката, а книгата падна от скута й на земята. Затича се да пресече улицата въпреки червения светофар, като едвам избегна трафика. Спря на ъгъла на парка и Седемдесет и втора, чакайки да види дали Ролсът ще завие.
Така и стана. Шофьорът, когото не можеше да види, се престрои в лявата лента и пусна мигача, като забави, докато приближаваше към ъгъла. Кори изтича надолу по Седемдесет и втора до Дакота и стигна входа съвсем малко преди Ролса. Колата бавно зави към входа и тя прегради пътя й. Ролс ройсът спря и Кори се взря в шофьора през предното стъкло.
Не беше Пендъргаст. Но съвсем определено беше неговата кола. Подобен колекционерски автомобил не можеше да се намери в цялата страна.
Тя зачака. Прозорецът откъм шофьора се смъкна и оттам се показа главата на мъж с изсечени черти и бичи врат.
— Извинете, госпожице – рече той с кротък и приятен глас. – Бихте ли…? – Гласът му замлъкна и въпросителната увисна във въздуха.
— Не бих – отсече тя.
Главата продължи да я гледа.
— Блокирате пътя към паркинга.
— Колко неудобно за вас. – Тя направи крачка напред. – Кой сте вие и защо шофирате автомобила на Пендъргаст?
Главата я наблюдава още известно време, след което изчезна, а после вратата се отвори и мъжът излезе. Приятната усмивка почти, но не напълно, си беше отишла. Беше здрав и набит, с рамене на плувец и торс на състезател по вдигане на тежести.
— А вие сте?
— Не е ваша работа – заяви Кори. – Искам да знам кой сте вие и защо карате тази кола.
— Името ми е Проктър и работя за господин Пендъргаст – отвърна той.
— Чудесно! Забелязах, че употребихте сегашновреме.
— Моля?
— Казахте „работя за господин Пендъргаст“. Как е възможно, ако е мъртъв? Известно ли ви е нещо, което аз не знам?
— Вижте госпожице, нямам представа коя сте, но съм сигурен, че бихме могли да обсъдим този въпрос по-комфортно някъде другаде.
— Ще обсъдим въпроса точно тук и то колкото е възможно по-некомфортно за вас, докато ви блокирам пътя. Писна ми да ме пращат за зелен хайвер.
Портиерът на Дакота излезе от будката си.
— Има ли някакъв проблем? – попита той, а адамовата му ябълка подскачаше.
— Аха – каза Кори. – Голям проблем. Няма да помръдна оттук, докато този мъж не ми разкаже какво знае за собственика на колата, и ако това ви притеснява, най-добре се обадете на ченгетата и се оплачете от хулигански прояви. Защото това ще последва, ако не получа някой отговор.
— Това няма да е необходимо, Чарлз – кротко се намеси мъжът на име Проктър. – Бързо ще разрешим този въпрос и ще се махнем от пътя.
Портиерът вдигна вежди със съмнение.
— Можете да се върнете на поста си – каза Проктър. – Всичко е под контрол. – Гласът му остана тих, но кой знае как в същото време прозвуча като заповед. Портиерът се подчини.
Проктър се обърна към нея.
— Позната на господин Пендъргаст ли сте?
— И още как. Работих с него в Канзас. По убийствата с натюрморта.
— В такъв случай трябва да сте Кори Суонсън.
Това я изненада, но бързо се окопити.
— Значи все пак знаете коя съм. Много добре. Каква е тази история за смъртта на Пендъргаст?
— Със съжаление трябва да кажа, че…
— Я престанете да ми пробутвате глупости! – кресна Кори. – Помислих за това и тази история с ловния инцидент вони по-зле от чорапите на Брад Хейзън[6]. Кажете ми истината или наистина ще се развихря!
— Няма нужда от превъзбуда, госпожице Суонсън. Защо целите да се свържете с…?
— Достатъчно! – Кори извади малкия чук, който носеше в торбичката от Макдоналдс и го вдигна над предното стъкло.
6
Синът на шерифа и неин съученик от Медисън Крийк от романа „Напюрморт с гарвани“ на Д. Престън и Л. Чайлд. – Б.пр.