След като се спусна по стълбите. Пендъргаст продължи с трапезарията по същия начин, както и на горния етаж. Последва библиотеката. Там забеляза сейф на стената, скрит зад една диплома. Остави го за по-нататъшно изследване. Най-сетне мина в дневната. Най-голямото и изискано помещение в къщата с полиран махагон, старинни тапети и няколко прекрасни картини от осемнайсети и деветнайсети век. Но главният експонат стоеше на отсрещната стена: тежка витрина в стил Луи XV, която съдържаше колекция от древногръцки глинени съдове. Той разгледа цялото помещение, като остави витрината за финал. Едно бързо движение – и ключалката бе счупена. Пендъргаст отвори кристалните врати и започна да разглежда. Отдавна бе запознат с колекцията, но за пореден път го порази нейната необичайност – може би беше най-изящната малка сбирка на света. Състоеше се само от шест експоната, но всеки бе безценен, незаменим образец на работата на Езекия, Вригос Художника. Ефрониус, Мидас Художника, Макрон, Ахил Художника[11]. Очите му се плъзнаха по вазите, купите, потирите и чашите, всички несравними шедьоври, дело на най-висш и рядък артистичен гений. Това не бе колекция, събирана да бъде показвана или за престиж: всеки експонат бе придобит след много търсене и на шокираща цена от човек с безупречен вкус и дълбоко познаване. Само някой, който истински и дълбоко обичаше тези произведения, би могъл да нареди подобна сбирка, толкова съвършена, че загубата й би направила света по-бедно място.
Най-накрая в стаята остана да се чува само накъсано дишане.
С едно рязко и грубо движение на ръката си Пендъргаст помете колекцията от рафта. Тежките керамични съдове се прекатуриха на дървения под и се разбиха на стотици парченца, които се разлетяха навсякъде. Като дишаше с усилие, внезапно обхванат от сляпа ярост, той стъпка чирените на още по-малки парченца, докато се превърнаха в прах.
После настъпи тишина, отново нарушаваха само от звука на тежкото му дишане. Пендъргаст все още бе слаб от преживяното изпитание в Шотландия и му отне известно време да успокои сърцето си. След известна пауза той изтупа костюма си от вдишалия се глинен прах и вдървено се отправи към вратата на мазето. Насили ключалката, спусна се надолу и проведе поредната внимателна инспекция на избата.
По-голямата част беше празна, с изключение на пещта и котелната инсталация. Но в една ниша имаше врата, която – след като я разби – разкри просторна винарна, облицована в корк с мерител на температурата и влажността, закачен на стената. Той пристъпи вътре и огледа бутилките. Естерхази притежаваше изключителна енотека, предимно френска, с отявлено предпочитание към Пойяк[12]. Пендъргаст прегледа дългата редица с бутилки: Лафит Ротшилд, Линч-Баж, Пишон-Лонгвил, Комтес де Лаланд, Романс-Конти. Забеляза, че макар неговите собствени хранилища в Дакота и „Пенумбра“ да бяха далеч по-разточителни, Естерхази имаше първокласна колекция от „Шато Латур“, включително няколко бутилки от най-добрите реколти, които липсваха в собствените му изби.
Пендъргаст се намръщи.
Като избра реколта 1892-ра, 1923-та, 1934-та, баснословните 1945-та, 1955-та, 1961-ва, както и още няколко други, той ги извади от поставките им и внимателно ги сложи на пода. Всички вина бяха на повече от трийсет години. Отне му четири слизания, за да ги изнесе всички в библиотеката.
Като остави всичко на една масичка, донесе от кухнята тирбушон, декантер и една голяма винена чаша. Отвори всяка бутилка, като даде време на виното да се темперира, докато той си почиваше. Сега навън бе тъмно, бледата луна бе надвиснала над палмовите дървета на площада. Той се загледа в нея за момент, като си спомни почти против волята си една друга луна: първата, която той и Хелън заедно бяха гледали да изгрява. Беше се случило само две седмици, след като се срещнаха за пръв път. В нощта, когато тяхната взаимна любов така страстно се бе разкрила. Петнайсет години бяха отминали – и все пак споменът бе толкова жив, сякаш се бе случило вчера.
Пендъргаст задържа спомена кратко, като безценно бижу, после го остави да избледнее. Обърна се към прозореца и очите му обходиха стаята, поглъщайки африканските скулптури, красивите махагонови мебели, нефритите и лавиците за книги, натоварени с томове с отпечатани в златно заглавия. Не знаеше кога ще се прибере Естерхази, но му се искаше да можеше да е тук, за да оцени завръщането му.
Остави вината да си почиват половин час – по-дълга почивка би била рискована за по-старите реколти – и после се зае с дегустирането. Започна с 1892-ра, наля малко вино в декантера и го завъртя бавно, изследвайки цвета на светлината. После го прехвърли в чашата, вдиша аромата и – най-накрая – отпи щедра глътка. Остави бутилката върху перваза на прозореца, отворена, и премина на следващата, по-нова.
11
Древногръцки художници, предимно рисувачи на вази, купи и амфори с персонажи и сцени от гръцката митология и история, нарисувани в червено. – Б.пр.
12
Район в Бордо, Франция, с най-високия клас от класификацията на френските вина от 1855 г. – Б.пр.