Целият процес отне още час и в края самообладанието му бе напълно възстановено.
Най-после остави декантера и чашата настрана и стана от стола. Вече можеше да насочи вниманието си към малкия сейф, който бе открил по-рано зад една от дипломите, закачени на стената. Сейфът се съпротивляваше на Пендъргастовите опити доста храбро, предавайки се едва след десет минути деликатна работа.
Точно когато отваряше вратата му, мобилният телефон на агента иззвъня. Той погледна входящия номер, преди да отговори.
— Да?
— Алойзиъс? Обажда се Питър Бофорт. Надявам се, че не прекъсвам нещо.
Внезапна тишина, след която Пендъргаст каза:
— Току-що се наслаждавах на една спокойна чаша вино.
— Резултатите са готови.
— И?
— Струва ми се, че трябва да ви го кажа лично.
— Бих искал да знам още сега.
— Няма да го кажа по телефона. Елате тук колкото можете по-бързо.
— В Савана съм. Ще хвана късния нощен полет, ще бъда в офиса ви утре сутринта. В девет.
Пендъргаст пусна телефона в джоба си и върна вниманието си към сейфа. Той съдържаше обичайните неща: бижута, няколко борсови сертификата, документите за къщата, последната воля и завещанието, и всевъзможни други документи, включително някакви стари сметки от частна клиника в Камдън, Мейн, касаещи пациентка на име Ема Гролиър. Пендъргаст събра документите и ги пъхна в джоба си за по-късно разглеждане. После седна на бюрото с извит сгъваем капак, взе празен лист ленена хартия и написа кратка бележка.
Скъпи ми Джъдсън,
Мисля, че резултатите от вертикалната ми винена дегустация на колекцията ти „Латур“ ще те заинтригуват. Установих, че 1918-та е печално изветряла, а 1949-та беше според мен надценена: завърши по-лошо, отколкото започна, с танинови оттенъци. 1958-ма, уви, миришеше на корк. Но останалите бяха наистина възхитителни. Колкото до 45-та – беше превъзходна – все още богата и изненадващо елегантна, с аромат на стафиди и гъби, и дълъг, сладък финал. Жалко, че ти имаше само една-единствена бутилка.
Моите извинения за случилото се с колекцията ти от стара керамика. Оставих ти нещо малко за компенсация.
Пендъргаст остави писмото върху бюрото. Като бръкна в джоба си той извади една петдоларова банкнота от портфейла си и я сложи отстрани.
Беше стигнал до вратата, когато една мисъл го осени. Обърна се назад, отиде до прозореца и вдигна бутилката „Шато Латур“ реколта 1945-та от перваза. Затвори я с корковата тапа и я взе, излизайки от библиотеката към кухнята, а после в ароматния нощен въздух.
35.
Разклона Армадило, Мисисипи
Бетъртън беше излязъл за ранната си сутрешна чаша кафе, когато го осени идеята. Може и да беше стреляне в тъмното, но не чак толкова, че да не си струва едно петнайсеткилометрово отклонение, за да провери.
Той направи завой с Нисана си и се насочи отново по посока на Малфурш, като спря на шест километра пред тъжната гледка на разклонението на шосето, известно сред местните като Разклона Армадило. Според историята преди години някой беше връхлетял върху един броненосец[13], а прегазеният труп бе останал достатъчно дълго, че да нарекат кръстовището на негово име. Единствената къща на разклона беше колиба от насмолена хартия, жилището на някой си Били Б. Скакалеца.
Бетъртън спря пред старата съборетина, почти незабележима под дебелия покров кудзу[14]. Ръката му пулсираше ужасно. Като грабна пакет цигари от жабката, той излезе от колата и тръгна към портичката в светлината на изгрева. Можеше да познае Били Б., който се поклащаше мързеливо. Въпреки ранния час във възлестата си ръка държеше бира „Будвайзер“. Когато ураган беше отнесъл табелката, указваща завоя към Малфурш преди години, Били Б., неизменно поклащащ се в люлеещия се стол, почти винаги упътваше непознатите по кой път да стигнат до града.
Бетъртън изкачи старите скърцащи стъпала.
— Здрасти, Скакалец – рече той.
Мъжът го изгледа с хлътналите си очи.
— Здрасти. Нед. Как си, синко?
— Добре, добре. Ще възразиш ли да поседна?
Били Б. посочи горкото стъпало.
— Сядай.
Благодаря. – Бетъртън се отпусна предпазливо, после вдигна пакета цигари и го тръсна. – Една?
14
Многогодишно пълзящо и увивно растение, разпространено в югоизточните райони на САЩ, което се използва за стабилизиране на ронливи почви, както и за храна и фураж на едър рогат добитък. – Б.пр.