Грубо казано, около една четвърт от АСП-потребителите не могат да асимилират спокойно картините, видени през очите на другия пол. С течение на годините някои АСП-звезди се бяха побъркали на темата да привлекат вниманието на този сегмент от публиката
Но касетите на Анджела никога не го бяха плашели преди. (Ами ако се беше заснела с любовник?) Не, това не може да бъде — просто не се знае какво има в касетата.
Когато Паркър беше петнадесетгодишен, родителите му го дадоха да чиракува в американския филиал на един японски концерн за пластмаси. По онова време той се беше почувствал късметлия, тъй като напливът от кандидати за обучение беше огромен. Три години той живя в общото спално помещение с другите възпитаници и всяка сутрин пееше химните на компанията. Един път месечно прескачаше масивната ограда, за да си търси момиче, или пък да отиде до холодрума.
Обучението, което щеше да приключи на двадесетия му рожден ден, му осигуряваше статус на образован човек, готов за назначение. Седмица преди деветнадесетия си рожден ден, с две откраднати кредитни карти и парите от продадените си дрехи, той прескочи оградата за последен път. Пристигна в Калифорния три дена преди падането на хаотичния политически режим. В Сан Франциско воюваха групировки — отцепници от режима. Те грабеха, каквото намереха по улиците и изчезваха.
Паркър прекара последната нощ на революцията в едно изгоряло предградие на Таксън, правейки любов с една кльощава тийнейджърка от Ню Джърси, която обясняваше тънкостите при правенето на хороскопи в промеждутъците между приглушените стенания, които, изглежда, нямаха нищо общо с това, което той казваше или правеше.
Години по-късно той осъзна, че всъщност няма никаква представа защо прекъсна обучението си.
Първите три четвърти от касетата бяха изтрити; преминаваш през статичната тъмнина на празната лента, където вкус и аромат се сливат в едно общо възприятие. Продължителното прослушване, или по-скоро — преживяване на изтрита лента може да доведе до халюцинации.
Паркър се скри в храсталака край пътя в полунощ, гледайки как изгаря една цистерна. Пламъците осветяваха пътя, по който той беше дошъл от Таксън. Експлозията се виждаше от две мили1 — огромен бял пламък, който беше накарал голите клони на дърветата да изглеждат като фотографски негатив.
Много от бежанците бяха въоръжени.
Бедняшките предградия бяха построени от шперплат, мукава, пластмасови плоскости, които се развяваха на вятъра, и корпуси на бракувани коли. Имаха имена като „Джамп Сити“ и „Шугър“, а също и много слабо управление, което се люшкаше заедно с икономиката на черния пазар.
Федералните и държавните войски, изпратени да заличат от лицето на земята селищата на бунтовниците, рядко откриваха нещо. Но след всяка акция малко от тях успяваха да се завърнат да докладват. Някои от тях си продаваха оръжията и си изгаряха униформите, а други се присъединяваха към противника, когото трябваше да открият и унищожат.
След три месеца Паркър пожела да се измъкне, но единственият безопасен начин да премине през кордоните на армията беше чрез снабдяването с хранителни провизии. Шансът дойде случайно. Един късен следобед, следвайки миризмата на прегоряла яхния, която се носеше ниско над Джунглата, той се препъна и почти падна върху тялото на жена, проснато в коритото на един пресъхнал ручей. Мухите се издигнаха в сърдит облак, после отново накацаха, без да му обръщат внимание. Тя имаше кожено яке, а нощно време обикновено беше доста хладно. Той се огледа за по-дълъг клон.
На гърба на якето, точно под лявото рамо, имаше кръгла дупчица, в която би се побрал молив. Някога подплатата на якето е била червена, но сега беше черна, втвърдена и лъскава от засъхналата кръв. С якето, люшкащо се на единия край на клона, той отиде да търси вода.
Така и не го изпра. В левия му джоб откри почти цяла унция кокаин, грижливо увита в прозрачен хирургически пластир. В десния джоб имаше петнадесет ампули Мегацилин-Д и десетинчово2 джобно ножче. Антибиотикът струваше два пъти повече, отколкото кокаина.
Той заби ножчето наполовина в един прогнил дънер и закачи якето на него. Мухите все още кръжаха наоколо, докато той се отдалечаваше.
През нощта в един бар с ръждясал покрив, чакайки един от „адвокатите“, които се занимаваха с прехвърляне на хора през армейските кордони, той изпробва своя първи АСП-дек. Беше огромен, целият от хром и неон и собственикът му много се гордееше с него; той самият беше помогнал да ограбят камиона, където се намираше и декът.