Не Медина. Горяха мозъците на най-добрите изследователи на Хосака. Чума, шепнеше той, моят бизнесмен, чума и треска, и смърт.
Умникът Фокс успя, докато бягахме, да свърже нещата. Нямаше нужда дори да споменавам за дискетата, която намерих в твоята чанта в Германия.
Някой е препрограмирал ДНК-синтезатора, каза той, така, че да изгради необходимата макромолекула само за една нощ. Със своя вграден компютър и невзрачен на пръв поглед софтуер. Скъпичко, Санди. Но не колкото ти излезе на Хосака.
Надявам се, че си получила добра цена от Маас.
Дискетата в ръката ми. Дъжд над реката. Знаех го, но не исках да го призная. Аз поставих кода за менингиалния вирус2 обратно в твоята чанта и легнах до теб.
За да може Мьонер да умре, заедно с другите изследователи на Хосака. Чедан се отърва с трайно мозъчно увреждане.
Хироши не се е опасявал от заразяване. Сигурно е бил имунизиран срещу вируса, който синтезаторът е сътворил през тази нощ по спецификацията на Биолаборатории Маас.
Маас. Малък, бърз, безкомпромисен. Острие.
Шосето към летището е дълго и право като стрела. Придържай се към сенките.
Крещях на португалския глас. Карах го да ми каже какво е станало с момичето, жената на Хироши. Изчезнала, каза той. Добре смазаният ход на Викторианския механизъм.
И така Фокс трябваше да падне със своите три трогателни златни кюлчета и да си счупи гръбнака. Върху пода на универсалния магазин Гиндза, пред ужасените погледи на продавачите.
Просто не мога да те мразя, скъпа.
Хеликоптерът на Хосака се връща, без светлини, инфрачервените индикатори на лов за топлината на моето тяло. Приглушеният вой на перките, докато завива обратно към хотел „Ню Роуз“. Бърза сянка над нощните светлини на Нарита.
Всичко е наред, скъпа. Само, моля те, ела. Подръж ръката ми…