— Какво има? — попита лекарят.
— Ела с мен, Теламоне. В безопасност си, уверявам те. Повървяха малко, но лекарят чу звук и се обърна. Група здрави наемници ги следваше; келти, а не гърци — всички с различно оръжие, с панталони, напъхани в ботушите, кожени брони над туниките и шлемове във формата на глави на диви животни. Водачът им носеше през рамо леопардова кожа, а върху щита му беше гравирано всевиждащото око, личният знак на Аристандър. Мечовете им бяха извадени, а двама от тях носеха катранени факли. Теламон спря и изчака да се приближат. Келтите бяха огромни мъже, високи към два метра. Косите им бяха сплетени с ярки панделки и стигаха до раменете им. Шлемовете скриваха горната част от лицата им, а брадите — долната.
— О, хубавците ми! — Аристандър бавно тръгна назад и започна да чисти ноктите си със зъбочистка. — Не са ли хубави, Теламон? Личната ми охрана. Дузина зверове. — Той се усмихна превзето. — Хубави момчета, които ще ме разорят. Нали, красавецо? — попита той водача.
Мъжът му отговори на развален гръцки, светлосините му очи гледаха свирепо към Теламон в светлината на факлата.
— Стига, непослушнико. — Аристандър игриво го плесна през ръката. — Теламон не е моя жертва, а приятел. Не си ли мой приятел, Теламоне?
Лекарят го погледна.
— Не си ли? — тропна с крак Аристандър.
— Щом казваш.
— Нещо повече — Аристандър щракна с пръсти в лицето на водача, — той е приятел на царя, лекар на Александър. Не е предател. — Аристандър отстъпи и погледна с любов към групата въоръжени разбойници. — Знаеш ли как ги наричам, Теламоне? Моят Хор. Уча ги някои песни. Нали, момчета? — Аристандър застана срещу тях и ги подкани: — Да изпеем химна на Аполон.
Теламон с недоверие се втренчи в келтите, които, забравили за обстановката, запяха известния химн.
Пееха гърлено и фалшиво. Някъде откъм палатката на царя се чу вик:
— Млъкнете, шумни негодници!
Водачът на охраната извика в отговор нещо мръсно. Аристандър потупа Теламон по рамото.
— Няма да повярваш. Те обичат Софокъл и Еврипид! — Той се обърна назад. — Нали, момчета, Хорът на тиванците!
Като деца пред учител, келтите, все още впили поглед в Теламон, зарецитираха прочутата реч на Софокъл.
— Достатъчно! — изрева Аристандър. — Браво, момчета. — После се изкикоти. — Когато се върнем в Атина, ще поставим пиесата, независимо дали им харесва или не. Да вървим, нощта може да е млада, но аз не съм!
Аристандър закрачи бързо. Теламон го последва, заобиколен от мълчаливите, но заплашителни наемници. Напуснаха царските покои, преминаха през спящия лагер, през постовете и се изкачиха по хълма към мястото на жертвоприношението, където Александър беше издигнал дванадесет камъка в чест на олимпийските богове. Аристандър отиде и се наведе над един от олтарите. Телохранителите се събраха около него — Не толкова близо! Не толкова близо! — мило каза Аристандър. — В името на задника на Харон — прошепна той на Теламон, — не миришат много хубаво. Изпитват отвращение към къпането.
Той даде заповеди и катранените факли бяха запалени, окъпвайки мястото на жертвоприношението в светлината на танцуващите пламъци.
— Защо мислиш, че те доведох тук, Теламоне?
— Да гледам пиеса?
Аристандър се усмихна и прикри уста с шепа. Теламон изтри потта от челото си и се уви по-плътно в наметката си. Вятърът беше силен, изпълнен със соления мирис на море. Шумът на разбиващите се в скалите вълни приличаше на далечни гръмотевици. Аристандър проследи погледа му.
— Не обичам морето, Теламоне. Бих се радвал да съм отвъд него. Александър смята, че персийската флота е в Египет, закотвена в делтата на Нил. Аз не съм много сигурен в това. Ако се появят и ни попречат да прекосим, ще се моля за нов Саламин11, но само боговете знаят какво ще стане. Как ти се струва благородният ни господар?
11
Остров близо до югоизточния бряг на Гърция, западно от Атина, където през 480 г. пр.Хр. гърците побеждават персийците. — Б.р.