— Господарю — прекъсна го Мемнон, — виждал съм македонската фаланга. Представи си движеща се стена, блок или клин. С опрени един до друг щитове и дълги сариси3, насочени напред.
— Имаме конница — каза Арсит.
— Тя ще се разпръсне пред македонските копия — отвърна Мемнон.
— Защо? — Дарий откъсна едно гроздово зърно и го завъртя между пръстите си. — Защо да не можем да притиснем и разбием такава жалка войска?
Мемнон затвори очи. Помисли за македонците — твърди, непоколебими, подвижна смъртоносна стена, насочена към центъра, докато конницата им връхлита върху вражеските флангове като небесен огън. Отвори очи.
— Господарю, трябва да го видиш, за да повярваш. Те притежават сила и лукава, свирепа жестокост. За тях броят не е от значение, а само хитростта и бързината, боят и силата. Александър е започнал война срещу всички. Чу ли слуховете, господарю?
Дарий поклати глава.
— Александър няма богатства. Продал е всичките си земи. Един от пълководците му го е питал какво е оставил за себе си. Александър отвърнал: „Мечтите си“ — Мемнон не можа да не се усмихне на храбростта на своя млад бъдещ противник.
— И? — попита тихо Дарий.
— „Но какво ще ти остане за в бъдеще? — попитал същият този военачалник.
— Моите надежди.“
— Колко годишен е?
Мемнон разпери ръце.
— Двадесет — двадесет и едно лета.
— А как изглежда този македонски дребосък, който иска да превземе империята ми?
Мемнон си припомни собствените впечатления, както и сведенията на шпионите.
— Малък човек, който изглежда голям — отвърна той бавно. — Александър е набит, с тяло на атлет. Когато върви, леко накуцва.
— Каква е косата му?
Мемнон потупа собствената си плешива глава и се усмихна.
— Някои казват, че е руса като узряло жито, къдрава и подстригана равно на врата и челото. Ласкателите казват, че има златиста кожа. Той е румен, приятен и добре сложен. Няма чипия нос на баща си, но е наследил усмивката му.
— Ами очите?
Мемнон погледна към Дарий.
— Винаги споменават, че очите му са с различен цвят, господарю, едното синьо, а другото кафяво. Александър притежава уменията на актьор, влажен поглед — както казват, момичешки — усмихнат, закачлив, но когато се наложи, твърд като желязо и студен като мрамор. Обикновено държи — имитира го Мемнон — главата си наведена, брадичката почти докосва гърдите му. Понякога накланя главата си леко встрани. Когато говори с теб, Александър се държи така, сякаш си единственият човек, който има значение.
— Забележително — промърмори Дарий. — И какви други качества притежава този тъй наречен юноша?
— Той е щедър, смел, отличен ездач. И се интересува от всичко, независимо дали са растения…
— Или произведенията на Аристотел?
— Аристотел му е бил учител — съгласи се Мемнон. — Александър и другарите му са били обучавани от превзетия атинянин в горичките на Миеза…
— О! — Дарий се залюля напред-назад върху възглавниците, очите му се взираха в пространството. — А как е госпожа Барсина?
— Прекрасна като нощта, господарю.
Мемнон почувства тръпка на страх. Дарий още не го беше поканил да яде или пие. Арсит изглеждаше напрегнат, свел глава, постоянно поглаждаше намазаната си с благовонно масло брада, сякаш слушаше внимателно, или пък мислеше за нещо друго.
— А като пълководец? — Гласът на Дарий беше остър. — Този Александър?
— Има наемници и лека тесалийска конница, но те са плява на вятъра в сравнение със собствената му войска.
Мемнон се замисли. Представяше си гъстите редици на македонската фаланга, дългите сариси, насочени напред, тропота на крака в сандали, бойните песни, трополенето на конницата.
— Ако те са плява, кое е живото растение?
— По-скоро узряла нива — прошепна Мемнон. — Подвижна нива, господарю, чиито стъбла са от дърво и твърда стомана. Можеш ли да си представиш? — той вдигна ръка. — Нападат противника си по фланга или дори челно. Сарисата е дълга около шест метра. Може да пронизва и мушка, преди дори да са се сблъскали с врага.
— Можеш да използваш стрелци — заяви Арсит.
— Фалангата се движи твърде бързо, ще направят стена от щитовете.
В градината долу запя славей с кристалночист глас — странен звук в тази смразяваща зала, излъчваща безмълвна и мрачна заплаха.