— Айналис! Айналис! Айналис!
След като завърши обиколката си, придружен от приятелите си, Александър бавно се върна. Прахта се слягаше.
— Така! — Теламон хвана Касандра за рамото. — Сърцето на македонската армия са хетайрите, пехотни и конни полкове.
— Виждам ги — каза Касандра. — Те са онези с пурпурните наметки и пояси около кръста.
— Това са македонците — обясни Теламон. — Те носят бронзови беотийски щитове. Можеш да ги различиш — ръбът над челото завива край ухото и минава през основата на врата. Това им позволява да виждат и чуват ясно. Военачалниците носят украса от бели конски гриви. Броните или ризниците им са умишлено изработени така, че да защитават мускулите на тялото. Подсилени са с колан и предпазители за раменете. Носят малки щитове и копие, меч отляво, понякога и кама отдясно.
— Ами различните покривки на седлата? — попита Касандра.
— Носят цвета на полка си. Пурпурно и жълто, червено и златно. Висшите военни обикновено носят кожа от някакво животно — леопард или пантера.
— Няма ли врагът да ги забележи в битката?
— Филип казваше същото — съгласи се Теламон. — Бронята му често беше очукана, покривката на седлото — от одеяло. Той беше смел, но не обичаше да го забелязват. — Теламон поклати глава. — Александър и близките му приятели са горди и искат не само да водят, но и да ги видят, че водят. Личната смелост е на мода.
— Ами другите ездачи? — Облаците прах бяха отнесени встрани. — Виж! Ето тези! — Касандра посочи към двете крила на армията, където сега се виждаха конници със странни шлемове. Някои бяха лековъоръжени с копия и щитове, други тежковъоръжени — раменете им бяха украсени с кожи на диви животни.
— Тракийският и тесалийският полк — обясни Теламон. — Съюзниците на Александър.
— Значи това са те — прошепна тихо Касандра. — Оцелелите от Тива говореха за диви зверове на коне.
— Боговете да са на помощ на онзи, който попадне в ръцете им — съгласи се Теламон. — Те са смели, но безмилостно жестоки. Говори се, че ядат човешко месо. — Той хвърли бърз поглед към Касандра. Тя се потеше и дишаше тежко — видът на армията пробуждаше спомените й. Той реши да продължи. — Кавалерията е разделена на ескадрони. Всеки се състои от двеста души, командир и тръбач. Четири ескадрона правят една бригада. Две бригади образуват полк.
Няколко полка правят фаланга. Основният ескадрон е „царският“, който винаги стои отдясно, на почетното място. Там сега стоят Птолемей и останалите. Те носят титлата „царски телохранители“ и са не повече от седем-осем души. Това са всъщност пълководците на Александър.
— Ами кавалерийските отряди отпред? Онези с леките щитове и копия?
— Това са „продроми“, разузнавачи. Те се разгръщат преди армията. Зависят от познаването на местността — затова Александър нае Критий и другите водачи. Разузнавачите са полезни в откритите пустини или широки равнини, но на непозната територия често се случва непредпазливи разузнавачи да вкарат армията си в засада.
Касандра посочи крайния десен фланг на армията, струпан около царския телохранител — множество стрелци с лъкове и прашки, леко въоръжени и тежковъоръжени пехотинци, които носеха украсени с пера шлемове.
— Ще видиш същото и отляво — обясни Теламон. — Там има и други наемници — критски стрелци, агриански13 пехотинци, стрелци с прашки. Всички наемници от бреговете на Вътрешното море се стекоха, примамени от обещанията на македонците за персийско злато. Но главната армия, македонският гръбнак, е в средата. Ела! — Теламон поведе Касандра по-нататък по хълма. Спряха и заразглеждаха гъстите редици пехотинци с изправени сариси.
— Но те са толкова леко въоръжени! — възкликна Касандра.
— Има два типа — обясни Теламон. — Първо — фалангистите — те носят само туника, ботуши и плоска шапка. Тяхното истинско оръжие е сарисата. От двете им страни са гвардейските полкове, онези, които носят фригийски шлемове с украса като петльов гребен.
— И различните цветове означават различни полкове?
— Точно така — усмихна се Теламон. — Началниците носят пера или конски косми на шлемовете си. Гвардейците носят брони, наколенници и шлемове. Задачата им е да защитават уязвимия фланг на фалангистите. Пехотата е разделена на отделни части.
Най-малката е колона от шестнадесет души, една рота включва тридесет и две колони, три роти правят батальон, два батальона — полк. Подобно на кавалерията всички те имат различни цветове, без да споменаваме за тръбачите — те се обучават на различните сигнали. Забележи как царските тръбачи винаги са близо до Александър. Всеки сигнал означава различна заповед — сложи оръжие, оръжие на рамо и други — това ще видим сега.