— О, богове! — промърмори Птолемей. — Последното, което искаме е побеснял бик, който тича по палубата!
Жреците повдигнаха главата на животното. С помощта на сърповиден жертвен нож Аристандър сръчно преряза гърлото на бика. Предсмъртният рев на животното беше посрещнат с викове и възклицания, когато горещата, гъста кръв потече в сребърна купа. Александър, с броня, пурпурносива наметка, и лавров венец довърши жертвоприношението сред облаци благоухания и сладкия мирис на смирна, тамян и канела. Палубата потъна в кръв. Моряците топяха пръсти в нея и рисуваха линии по челата си, жадни да вземат участие в приетото от боговете жертвоприношение. Сега касапите сръчно режеха мъртвото животно, докато моряците започнаха да мият палубата с кожени ведра, пълни с морска вода. Александър се обърна към приятелите си и със светнали очи вдигна ръце.
— Направихме жертвоприношение, боговете ни отговориха, победата ще бъде наша!
Прозвуча тръба. Някъде във вътрешността на триремата заби барабан. Гребците замахнаха с греблата. Пурпурният флаг на Александър беше вдигнат. Флотата от военни триреми и съпровождащи кораби се спусна напред към азиатския бряг.
— Трябваше да стане актьор — промърмори Касандра. — Наслаждава се на всяка секунда от представлението, нали?
Останалите командири се трупаха около Александър, за да го поздравят. Разменяха се сигнали с другите кораби, които също приближаваха. Въздухът беше изпълнен със звуците на тръби и барабани. Издигаха се знамена, възбудата се предаваше бързо на всички. Мъжете се трупаха по бордовете и на носа, търсейки с поглед пристана на ахейците, където Агамемнон и армията му бяха слезли от корабите си, за да плячкосат и опожарят легендарната Троя.
Касандра, която стоеше зад Теламон, не млъкваше.
— Чух интересна история за влюбения Леандър, който плувал от Абидос до любимата си Херо в Сестос. Тя била жрица на Афродита и му давала сигнали с лампа.
— И какво станало? — попита Теламон, без да се обръща. Наблюдаваше как Александър дава нареждания на капитана.
— Една нощ имало мъгла. Лампата не се виждала. Леандър се удавил, а Херо се самоубила.
— Може ли някой да преплува Хелеспонт? — попита Теламон.
— Правено е. Широк е само четири хиляди метра. Моряците казват, че прилича повече на река, отколкото на море. Казват, че има много риба, но не мисля, че Александър се интересува от това. Виж там! — Тя посочи през ранната утринна омара и лекарят съзря очертанията на нос.
— Сигея — обясни тя. — Скалистите върхове над Троя.
— Там, където лежат заровени Ахил и Патрокъл?
— Това е и мястото, където Агамемнон запалил първия огън, за да съобщи на жена си Климнестра, че Троя е паднала. Той не знаел, че тя подготвя убийството му. Да — въздъхна Касандра. — Мислиш ли, че персите ще ни чакат отвъд върха?
Лекарят поклати глава. Гледаше как веслата се вдигат и потапят в равномерните удари на барабана и се хвана за перилата, докато корабът набираше скорост.
— Персите няма да ни пресрещнат. Те искат огромната им страна да ни погълне като птичка червей.
— А така ли ще стане?
— Може би ще стане като при Ксенофон14 — каза Теламон. — Ще маршируваме напред-назад.
— И как ще се върнем?
Касандра не се тревожеше, но се опитваше да предизвика реакция у този лекар с каменно изражение. Беше я заинтересувал. Човек, който прикрива чувствата си — лекар, който може да спаси човешки живот — изгнаник, който се радва на покровителството и приятелството на един цар. Непристъпният Теламон, който понякога можеше да бъде толкова мил.
— Не мисля, че някога ще се приберем.
Една чайка прелетя пред носа. Теламон си спомни как баща му разказваше, че чайките са душите на загиналите моряци.
— Ако Александър победи, той ще тръгне към края на света — каза лекарят.
— Ами ако го победят? — попита Касандра.
— Персийските кораби ще изпълнят тези води и онези от нас, които успеят да избягат, ще трябва да последват примера на Леандър и да се спасяват с плуване. — Той млъкна. — Макар че ще намерим Троя изоставена, а Александър ще може да си играе на Ахил колкото си иска.
14
Ксенофон описва в седемте книги на „Анабазис“ (писани през периода 386–377 г. пр.Хр.) похода от Вавилон до Черно море на десет хиляди гръцки наемници, сражавали се на страната на Кир при опита му да свали от персийския престол брат си Артаксерс II — Б.р.