Голям проблем представлява датирането на празника. В евангелията не е даден нито месецът, нито годината на събитието. Спекулациите обхващат периода от 30 до 33 г.
Всички евангелия са съгласни, че Иисус бил разпънат в петък, но се различават в другото. Според синоптиците Иисус празнувал с учениците си Тайната вечеря в четвъртък. Според еврейския календар четвъртък бил 14-то нисан, на който се яде великденското агне, а следващият ден, 15-ти нисан, бил първият петък на еврейския празник Песах-Мазот. Просто е немислимо, че на този свещен ден Иисус ще бъде арестуван и ще бъде разпитван от целия синедриум (17 еврейски граждани). Подобно нарушение на свещения еврейски закон от пазителите му е напълно немислим.
Друго решение предлага гностическото евангелие на Йоан. В него последната вечеря не е изрично великденската вечеря на евреите, а Иисус бил разпънат още на 14-ия Нисан. В този случай Христос може да празнува предписания неквасен хляб и без ритуалната посуда, тъй като те трябва да се раздадат едва във вечерта преди Пасхата. Това се спазва и до днес. Тази версия на Йоан изглежда напълно логична, но изключва тогава Иисус да е спазвал скрепените със закон еврейски обичаи, които в други случаи спазвал.
Изборът на място за Тайната вечеря също говори за влияние на есеите. „Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе.“ (Лука 22:10) По това време обаче носенето на вода в Йерусалим било задача само на жените. В тази къща очевидно не важали обичайните закони. Вечерята протекла също не по предписания ритуал, а по начина на есеите. Нямало никакво агне, а както при есеите, които не консумирали месо, имало само хляб. В апокрифното евангелие на ебионитите Иисус отговаря на въпроса на учениците как да приготвят вечерята за пасхата: „Няма да ям в този ден месо с вас!“112 По-късно учениците почнали да спорят за мястото си край масата, защото според есеиското правило на ордена на всеки било определено място в зависимост от ранга му, което се определяло с отдалечеността от учителя (10 5а). „А имаше препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.“ (Лука 22:24) Следователно е проведена пасхална вечеря без месо и обичайния ритуал.
С това се сблъскваме с въпроса, който представлява голяма трудност за експертите и все още няма задоволителен отговор — трудността да се определи времето на тази вечеря. Този проблем се решава от само себе си, ако си спомним, че есеите имали собствен календар, по които определяли датирането на празниците си. Тъй като слънчевият календар разрешавал да се дели годината от 364 дни на 52 седмици, Новата година била винаги в сряда през пролетта. Поради това Пасхата се падала в сряда на 14 нисан и била два дни преди православно-еврейската Пасха. С това текстът на Йоан би имал право, като твърди, че Иисус бил разпънат на 14 нисан. Авторът явно е мислил за официалния календар, според който разпъването е било ден пред пасхата. Всички събития са в интервал, който се простира в течение на три дни:
— Във вторник вечерта последна вечеря, арест в Гетсимания, предварителен разпит при Каннаф, отричане на Петър.
— В сряда сутринта начало на процеса според религиозния закон на синедриона, изслушване свидетели, разпит на първосвещеника Каиаф, през нощта побой над Христос в затвора.