При обозначението „кръв и вода“ става дума за изразен начин от цветистия арабски език, което трябва силно да издигне даден процес. При наблюдението на раната този начин изказване означава изтичане на необикновено много кръв. Очевидно Иисус бил само привидно мъртъв. Подсилването на обилното кръвотечение говори за подобно състояние.
До удара с копието Йосиф и Никодим подготвили всичко много грижливо. Но човекът от Ариматея започнал необходимата подготовка много по-рано.
Като начало богатият Йосиф купил градина в непосредствена близост до лобното място.156 Предвиждайки мъдро нещата, той решил да изкопае пресен гроб в скалата, където бързо да постави на сигурно място мнимия мъртвец. Важно било да има на разположение неизползван гроб, тъй като би имало правни последици, ако Иисус бъде погребан в гроб, където лежат и други покойници: екзекутираните обезчестяват вярващите, които вече лежат в същия гроб. „Погребение“ в празен гроб не пречи на никого, още повече, че Йосиф Флавий разказва, че на политическите престъпници, екзекутирани от римляните, а такъв бил Христос, трябвало да се направи достойно погребение, което на обикновените било забранено.157 Наистина Йосиф Ариматейски не можел да обяви, че подготвя гроб за Иисус. Затова в евангелията четем, че той погребал трупа на Иисус в собствената си фамилна гробница.
Официалният прочит, че става дума за собствена гробница на Йосиф, е измислен за непосветените, които няма да се усъмнят в това.158 В действителност новата гробница край Голгота нямало да поеме мъртъвци, нито Йосиф, нито неговото семейство.159 Тя трябвало само да служи като алиби, за да не пренасят далеч тежко ранения Иисус, ако успеят да го свалят навреме от кръста. На преследвачите им било достатъчно да си го представят мъртъв в гроба.
Много удобно било, че екзекуцията се състояла в петък, защото можели да бързат с „погребението“, без да предизвикат подозрения. Обаче трябвало да бъдат сигурни, че Иисус наистина изглежда като мъртъв. Това приятелите му не трябвало да оставят на случайността.
В евангелията се разказва за една случка, която станала непосредствено преди издъхването на Христос на кръста. „Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.“ (Йоан 19:29–30)
Как станало така, че Иисус, след като пил от киселата напитка, веднага умрял? Наистина ли му е бил подаден оцет? Еврейският закон казвал на осъдения на смърт да се даде вино със смирна или тамян, за да може наркотичното им действие да намали болките. На едно място в Талмуда се казва: „На този, който трябва да бъде убит, да се даде парче тамян в чаша вино, за да му се вземем съзнанието.“ Но в Библията не става дума за вино с подправки.
Всички евангелисти са единни, че се говори за отвара, която имала кисел вкус. Оцет на латински е acetum и произлиза от acidus — кисел. Римските войници не само поднесли напитката, но и един от тях дори помогнал на Иисус да я изпие (Матей 27:48, Марко 15:36, Лука 23:36, Йоан 19:29). Да разгледаме по-подробно казаното. Гъбата се подава на Иисус с исопова тръст. Исопът е дребно растение със слаби стебла, което трудно ще се използва за издигането на гъбата. Даже и исоповият сноп не е достатъчно твърд, дори и кръстът да не е много висок — имало е кръстове, при които краката на осъдения висели малко над земята. В този случай гъбата не трябвало да се издига много нависоко. Възможно е обаче предметът, с който е бил подаден „оцетът“ на Иисус, поради примитивна грешка да е подменен: вместо hyssos (късо копие) е използуван hyssopos (исоп). Както отбелязват синоптиците, римски войник е подал на Иисус гъбата. Затова версията за заблуждение е много близка и можем да смятаме, че стотникът Лонгиний лично с копието си е подал на Христос гъбата с оцета.160
Странно е, че Йоан описва напитката, като че ли е донесена специално за разпването. Тя бил част от мерките, взети от Йосиф, Никодим и стотника, за изпълнението на плана им. Може само да се спекулира от какво се е състояла течността. В Близкия изток по това време често се използвали най-различни болкоуспокояващи и упояващи средства, а лекарите можели да произвеждат смеси с изключително действие. Лесно може да се предположи, че напитката се състои от вкиснало вино, в което е прибавена порядъчна порция опиум. Болкоуспокояващото и наркотичното действие на опиума било известно на евреите още в дохристиянски времена. Опиумът е изсушен на въздух млечен сок от семената на определен вид мак (papaver somniferum), който е широко разпространен в Палестина. Затова можем да предположим, че на Иисус на кръста е била подадена течност, в която имало разтворен опиум.
156
В. Bagatti/E. Testa: П Golgota е la Croce. Jerusalem 1978. S. 24. Апокрифното евангелие на Петър нарича мястото, където била гробницата, „градината на Йосиф“.
158
На тълкувателя Хенхен също се струва много странно, че Йосиф започнал строежа на гробницата си до мястото за екзекуции. Haenchen: a. a. O, S. 564
159
Нека да не забравяме, че Йосиф Ариматейски и семейството му по-късно стават причина за появата на друга легенда — тази за Свещенния Граал. Според нея заедно със семейството си той напуска Израел и се заселва далече в Англия. —
160
Възможно е Йоан да е имал предвид Христос като Великденското агне. По време на пасхата исопът играе важна роля като вретено на кебап (Изход 12:22). В Марко пише, че гъбата е подадена на прът