Выбрать главу

Откритият скален гроб

Докато Иисус висял без съзнание на кръста, Йосиф побързал да получи колкото се може по-бързо тялото на Христос, като използвал целия си авторитет пред Пилат, Един тълкувател дори е на мнение, че платил голям подкуп, за да ускори освобождаването.166 Това е напълно възможно. Йосиф бил в безизходица и целта оправдавала всяко средство. Докато на останалите екзекутирани били пречупени краката, стотникът се уверил с „удара с копието“, че Иисус е „умрял“. Пилат освободил „трупа“ и Йосиф и Никодим веднага свалили Христос от кръста и го занесли в близкия скален гроб.

В усамотението на гробницата било подготвено лечението на Христос. Напитката от опиум го приспала дълбоко, медицинската опаковка с огромното количество билки трябвало да ускори лечението на раните. Йосиф и Никодим били наясно, че не могат да оставят Иисус дълго в гроба. Евреите били недоверчиви и се страхували, че учениците могат да откраднат тялото, за да имитират чудодейно възкресение. Според Матей (27:62–66) те поискали от Пилат стража на гроба. Шабатът би спрял евреите лично да наблюдават гроба, но след това щяло да става все по-трудно да се измъкне Иисус незабелязано. Дали наистина е имало римска стража, не може да се установи. Само Матей говори за това. Стражата изглежда въведена само за драматизиране на появата на ангелите. Наистина за римляните може да е много странно да охраняват мъртвец и е невероятно да са откликнали на тази молба.

През шабата помощниците имали време да се погрижат за здравето на Иисус, но след като излезел от безсъзнанието, трябвало да бъде отведен, за да не се срещне с еврейските власти.

Когато жените дошли с мирото в първия ден на седмицата, те намерили камъка отместен и гроба празен. Лука описва: „А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двамата мъже в бляскави дрехи. И като бяха уплашени и навели лица към земята — мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?.“ (Лука 24:1 –5)

Марко разказва: „И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им каза: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.“ (Марко 16:4–6)

След „възкресението“ си Иисус излязъл през уж постоянно затворените врати и по този начин уплашил учениците (Йоан 20:19–26). Защо, трябва да се запитаме, е бил отместен огромният камък от гроба? Би било удивително „чудо“, ако жените с благовонията отместят камъка и установят, че Иисус е изчезнал през заключената гробница. Отвореният гроб ни говори, че някой е бързал да измъкне Иисус от убежището. Очевидно приятелите есеи били още на гроба — мъжете с блестящи дрехи при Лука, ученикът с белите одежди при Марко. Блестящите бели дрехи издават есеите. Иисус бил изведен вероятно малко преди това. Тъй като Пасхата винаги съвпадала с пълнолунието, лесно било да го направят в светлата нощ. Останалите есеи трябвало да вземат някои предмети и да затворят гроба. На въпросите си изплашените жени получили ясни отговори: Иисус е възкръснал и затова не е тук. В действителност се е събудил, т.е. излязъл от безсъзнанието. Текстът на Лука е по-конкретен: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ Не се ли разбира, че бил спасен? Не е ли това ясното послание на евангелията?

Йоан, който не разказва за епизода с жените на гроба, дава подробно една случка, която се разиграла малко преди пристигането на жените (Йоан 20:1–18) — Мария-Магдалена идва рано сутринта, още по тъмно, и вижда отместения камък на гроба. Силно уплашена, изтичва при Петър и Йоан и се оплаква, че някой взел Господа от гроба. Когато двамата отиват там и поглеждат, виждат само кърпите, а от Иисус нямало и следа. Мария-Магдалена, която стояла плачеща до гроба, пита градинаря дали той е изнесъл трупа. Когато повиква мнимия градинар по име, разбира, че това е самият Иисус.

Странно е, че Мария-Магдалена бърка Иисус Христос с градинаря. Това ли е възкръсналият, когото най-близката му сътрудничка не разпознава и го смята за градинар? Вероятно Иисус току-що бил измъкнат от гроба и бил навлечен с простите градинарски дрехи, с които не се набивал в очи. Може би обезсиленият Иисус се е подпирал на бастун или градинарски инструмент. Освен това градинарите имат кафяв тен поради постоянната работа на открито. Лицето на Христос било подпухнало от раните и оцветено в кафяво от разтворя на алоето и смирната. Мария-Магдалена затова не успяла да познае учителя си в ранните зори, а не защото й се представил като „възкръснал“ в „преобразено тяло“.

вернуться

166

J. S. Kennard: The burial of Jesus. JBL 74, 1955, S. 238