— Хайде, излизай! — подкани я Габриел.
— Много гадно вали — обгърна раменете си Жаклин.
Без да продума повече, Габриел слезе от колата и прецапа през подгизналата поляна до едно дърво, където на изкривен ръждив пирон висяха очуканите останки от табела с надпис „Влизането забранено“. Той набучи на пирона предната корица на списанието и тръгна обратно към колата. Силуетът на Жаклин се открои на светлината на фаровете. Беше нахлупила качулката си, за да се пази от дъжда, и стоеше със скръстени ръце. Цареше тишина, нарушавана единствено от тихия шум на радиатора на пежото и далечния лай на фермерско куче. Габриел извади пълнителя, увери се, че патронникът е празен, после подаде пистолета и амунициите на Жаклин.
— Искам да разбера дали все още можеш да си служиш с това.
— Но аз познавам момичето на тази корица! — възнегодува Жаклин.
— Застреляй я в лицето — равно изрече Габриел.
Жаклин вкара пълнителя в беретата и чукна основата на дръжката в дланта си, за да се увери, че е влязъл добре. Пристъпи напред, вдигна оръжието, присви леко колене и завъртя тялото си с няколко градуса, за да намали прицелния си профил за въображаемия враг. Стреля без колебание, ритмично и непоколебимо, докато пълнителят се изпразни.
Гледайки я, Габриел внезапно се озова в мислите си пак на стълбището в жилищната сграда в Рим.
Жаклин свали беретата, извади пълнителя и провери патронника, за да се увери, че е празен. После връчи оръжието на Габриел:
— Сега да видим твоя опит.
Но той просто пусна беретата в джоба на палтото си и отиде до дървото да провери резултата. Само един куршум бе пропуснал. Пробойните бяха плътно една до друга в горния десен ъгъл. Габриел откъсна корицата, набучи на нейно място другата и върна пистолета на Жаклин:
— Направи го отново, но този път се придвижвай напред, докато стреляш.
Тя вкара втория пълнител в беретата, дръпна предпазителя и закрачи, стреляйки, към мишената. Последният изстрел беше почти от упор. Сетне свали корицата от списанието, обърна се и я вдигна, така че на светлината на фаровете да се видят дупките в хартията. Всички куршуми бяха попаднали в целта. Върна се при Габриел и му подаде беретата.
— Събери си гилзите — каза той.
Докато Жаклин събираше разпилените гилзи, Габриел бързо разглоби пистолета. Извади щангата от багажника на колата и заудря частите на беретата, докато станаха неузнаваеми. После двамата се качиха в пежото и поеха по обратния път. Докато пътуваха, Габриел хвърли през прозореца кориците на списанието и счупените части на пистолета. След като отминаха селото, пак отвори прозореца и разпиля гилзите.
Жаклин си запали още една цигара.
— Как се справих?
— Взе изпита.
19. Амстердам
Тарик използва следобеда да свърши някои належащи работи. От яхтата първо мина през централна гара, за да си купи билет за първа класа за вечерния влак до Антверпен. После отиде до квартала на проститутките. Дълго се мота в лабиринта от тесни улички, минавайки край секс магазини, публични домове и тъмни барове, докато не попадна на един наркопласьор, който го дръпна настрани и му предложи хероин. Тарик се спазари за цената, после поиска дози за трима души. Плати, мушна дрогата в джоба си и се отдалечи.
На площад „Дам“ скочи в един автобус и се отправи на юг през града към Блуменмаркет — пазара за цветя, разположен на плаващи платформи в канала Сингел. Спря пред най-големия щанд и поиска от цветарката да му приготви красива кошница с традиционните холандски цветя. Когато тя го попита на каква стойност да бъде, той я увери, че парите не са от значение. Продавачката се усмихна и му каза да се върне след двадесет минути.
Тарик се разходи из пазара, минавайки край лалета и ириси, лилии и слънчогледи с ослепителни цветове, докато стигна до един художник. Беше с тъмна, късо подстригана коса, светла кожа и светлосини очи. На картината си бе изобразил пазара за цветя, ограден от канала и островърхите къщи. Платното приличаше на съновидение, изблик на цветове и светлина.
Тарик се поспря за момент да го погледа как работи.
— Говорите ли френски?
— Oui30 — отвърна художникът, без да вдига поглед от творбата си.
— Възхищавам се на вашата работа — каза Тарик.
Художникът се усмихна: