От хапчетата и стреса Габриел бе започнал да изглежда шокиращо по-възрастен. Кожата му загуби своята еластичност, ъгълчетата на устата му увиснаха, а очите му помръкнаха. Черната му коса се прошари на слепоочията. Тогава беше на двадесет и две, но изглеждаше поне на четиридесет. Като се прибра у дома, Леа едва го позна. След като се любиха, тя призна: имала чувството, че спи с друг мъж. Не по-възрастен вариант на Габриел, а напълно непознат.
Той наплиска лицето си със студена вода, енергично го изтърка с хартиена кърпа и отново разгледа отражението си. Замисли се за поредицата събития, завъртени в странната рулетка на съдбата, които го доведоха дотук. Ако не беше Хитлер, нямаше да има холокост и родителите му щяха да останат в Европа, вместо да търсят убежище в някакво прашно земеделско селище в Йерусалимската долина. Преди Втората световна война баща му — есеист и историк — бе живял в Мюнхен, а майка му — талантлива художничка — в Прага. Нито един от двамата така и не прие ционистката идея за колективизма и необходимостта от физически труд. Те се отнасяха към Габриел по-скоро като към възрастен, отколкото като към дете, чиито нужди са различни от техните. От него се очакваше да се забавлява и да се грижи сам за себе си. Най-ранните му детски спомени бяха от малката им двустайна квартира в кибуца: баща му седеше на креслото и четеше, майка му стоеше пред триножника си, а Габриел, на пода между тях, строеше градове с дървени кубчета.
Родителите му не харесваха иврита, затова когато бяха сами, използваха езиците, които бяха говорили в Европа: немски, френски, чешки, руски, идиш. Габриел ги научи всичките. По-късно усвои иврит и арабски. От баща си бе наследил превъзходната памет, а от майка си — стоическото търпение и вниманието към детайла. Тяхното презрение към колективизма го направи високомерен и затворен, а светските им възгледи — равнодушен към еврейския морал и етика.
Той предпочиташе да рита топка и да чете книги за земеделие. Изпитваше почти патологичен страх да не си изцапа ръцете. Имаше много тайни. Един от учителите му го бе описал като „студен, егоистичен и безчувствен, но с блестящи способности“. Когато Ари Шамрон тръгна да вербува войници за новата тайна война срещу арабските терористи в Европа, попадна на момчето от Йерусалимската долина. То притежаваше невероятна дарба за езици и търпението на Соломон. Шамрон откри у него още една ценна черта: емоционалната студенина на убиец.
Габриел излезе от тоалетната и се върна на мястото си в купето. През прозореца вече се виждаше Източен Лондон: редици от рушащи се тухлени складове от Викторианската епоха с изпочупени прозорци. Затвори очи. Нещо друго ги бе поболяло всичките по време на операцията срещу „Черният септември“. И това беше страхът. Колкото по-дълго стояха на бойното поле, толкова по-голям бе рискът от разкриване — не само от разузнавателните служби в Европа, но и от самите терористи. Тези опасения се оправдаха в разгара на операцията, когато бойците от „Черният септември“ убиха един катса в Мадрид. Внезапно всички членове на екипа осъзнаха, че те също са уязвими. И тогава Габриел научи най-ценния урок в кариерата си на таен агент: когато операцията се провежда далеч от дома, на вражеска територия, ловците лесно могат да се превърнат в дивеч.
Влакът спря на гара „Ватерло“. Габриел слезе на перона и си проправи път през тълпата от пътници. Беше оставил колата си в подземния паркинг. Той изпусна ключовете си, за да направи обичайния оглед, после се качи в нея и потегли за Съри.
На портата нямаше табела. Габриел винаги си бе мечтал за убежище без обозначения. Отвъд стената се простираше безупречно окосена ливада, сред която растяха дървета, разположени на равни разстояния едно от друго. В края на лъкатушещата алея за коли се издигаше внушителна тухлена викторианска сграда с начупена фасада. Габриел свали прозореца на колата, протегна ръка и натисна звънеца. Охранителните камери се взираха в него като страховити гаргойли36. Той инстинктивно извърна лице и се престори, че търси нещо в жабката.
— Какво обичате? — прозвуча от интеркома женски глас.
— Идвам на посещение при госпожица Мартинсон. Доктор Ейвъри ме очаква.
Той вдигна стъклото, изчака портата да се плъзне настрани, после подкара колата в двора и бавно пое по алеята. Беше късен следобед, студен и сив. Върховете на дърветата се полюшваха от лекия бриз. Когато наближи сградата, видя някои от пациентите. Жена, облечена в празнични дрехи, седеше на една пейка и гледаше безизразно в празното пространство. Мъж в мушама и гумени ботуши се разхождаше под ръка със санитар ямаец.
36
Готически водоливник с формата на скулптурна фигура, изобразяваща демон или дракон. — Б.пр.