— Много мило от ваша страна — обади се момчето.
С ъгълчето на окото си мъжът с черната плетена шапка го наблюдаваше как дръпна единия стол още по-назад за да седне момичето. Тя го изгледа странно и седна. От устните й се откъсна тиха благодарност.
— Ще се радвам да науча имената ви! — Мъжът взе дълбок меден чайник от шкафа над печката, наля вътре малко мляко и го сложи на газовия котлон. Синьото пламъче близна дъното му.
— Аз съм Уесли Харцлър, а това е приятелката ми Кейти Куигли — представи ги момчето, като нареди на масата няколко брошури, преди да скръсти ръце.
Бяха „Наблюдателна кула“ и „Събуди се!“.
— От Свидетелите на Йехова ли сте?
— Запознати ли сте с тях? — попита момичето. И тя бе сложила ръце на масата, но все още носеше дебели ръкавици и пръстите й не спираха да трепкат нервно.
Имаше сладък глас. Като звън на кристална камбанка.
Мъжът взе голяма дървена лъжица от чекмеджето от лявата си страна и започна да разбърква млякото.
— Запознат съм с Божието слово в много негови форми. Налага се да призная обаче, че когато Свидетелите наминават, обикновено са много по-възрастни от вас двамата.
— Ние сме на шестнайсет, господине. Възраст, напълно достатъчна за разнасяне на словото — заяви момчето.
— Уесли, нали така се казваше?
— Да, господине.
— Напълно съм съгласен с теб. Толкова много може да се научи от днешната младеж, а тъй често остават пренебрегнати.
Мъжът взе три чаши, намери кутията с какаото на прах, която държеше над печката, и сипа по една голяма лъжица в трите чаши. Когато млякото започна да се надига, раздели го на три равни части и добави капка ванилия.
— Майка ми правеше какаото така, с ванилия, и макар да са минали доста години, още се придържам към този навик. Ванилията добавя щипка загадъчност, намек за нещо специално… — той сложи чаши пред всеки от гостите си и се върна на масата с третата в ръка. Седна и се усмихна на децата.
— Предполагам, разнасянето на словото е трудна работа в днешния свят. Толкова хора са загубили вяра. Навярно е разочароващо.
— Към каква религия се придържате вие, господин… — Кейти Куигли си свали ръкавиците и се вкопчи в чашата си. Мъжът забеляза, че не отпи от напитката.
— Може да ми казвате Пол13 — той й се усмихна и отпи от какаото си.
— Като апостол Павел — отбеляза Уесли, преди да отпие на свой ред от чашата си.
— Също като апостола — мъжът обърса уста с ръкава на ризата си. — Предполагам, че по религиозните въпроси съм все още в процес на търсене. Взел съм по нещо оттук и по нещо оттам. Стигнал съм до извода, че откритието може да е също тъй просветляващо като Евангелието.
— Църквата ни е на около километър оттук. Защо не се присъедините към нас? Имаме открити срещи всяка събота, от осем вечерта нататък, и продължават само около час. Сигурен съм, че всички с радост ще изслушат представите ви… — Уесли отпи отново от какаото си. Капка шоколад остана в ъгълчето на устата му. — Много е вкусно!
Седналата до него Кейти подскочи и го изгледа с присвити очи.
Дали не я беше ритнал под масата?
Уесли продължи:
— След събранията обикновено сервират кекс и освежаващи напитки. Може да ни споделите рецептата си за горещ шоколад!
— Струва ми се, че си прекарвате отлично!
Кейти поднесе чашата към устните си. Мъжът проследи как души димящата напитка. Отпи малка, колеблива глътка.
— Ммм, страхотно! — и върна чашата на масата пред себе си, като я завъртя няколко пъти, преди да отпусне ръце в скута си.
— Радвам се, че ви допада.
— Имаш ли семейство, Пол? — попита Кейти.
— Имам дъщеря на твоята възраст. И тя е малко срамежлива понякога.
— О, аз не съм срамежлива.
— Така ли?
Кейти поклати глава и отново пробва горещия шоколад. Мъжът не беше сигурен дали наистина пие или просто поднася чашата към устните си в опит да изглежда, все едно се наслаждава.
— Кейти е даже много приказлива, щом веднъж опознае събеседника си — включи се Уесли.
— Къде е дъщеря ти? Вкъщи ли е? — Кейти плъзна поглед по малката кухня.
— Почива си горе. Не се чувства добре в последно време.
— А госпожа Пол къде е?
Мъжът с черната плетена шапка сведе очи.
— Боя се, че я изгубих при раждането на дъщеря ни. Имаше… усложнения.
— Неведоми са божиите…
Той махна с ръка към момичето.
— Добре съм запознат със загадъчните му пътища.
— Има изпитания. Той те изпитва. Изпитва вярата ти — уточни Уесли.
— Напълно е възможно това да е истина, но не прави подобни случки по-безболезнени. Вие двамата губили ли сте човек, който ви е близък? Най-скъпият на света за вас?