Сара си грабна една шепичка и я пусна в устата си.
— Ако клиентката ми наистина е направила дори половината от нещата, описани в този дневник? — Тя поклати глава и облиза пръсти. — Не мога да представлявам такъв човек. Абсурд.
Джипиесът се обади и ги посъветва да завият наляво по Дженкин Бридж Роуд след триста метра. Сара включи мигача.
Портър си мислеше, че след напускането на града е станало тъмно. Тук обаче беше още по-зле. Никъде не се виждаха къщи или коли, нищо освен шосето и ниви.
Спътничката му взе завоя и макар че Дженкинс Бридж Роуд беше павирана, оказа се неравна. Тя завъртя наляво да избегне огромна яма насред шосето и веднага след това надясно, за да не пропадне в друга. Покрай пътя природата бе започнала да си възвръща завзетата от нея земя. Плевели и филизи прояждаха асфалта отгоре и го осейваха с неравности и пукнатини.
— Шибано никъде в Египет14 — изръмжа Сара под нос и натисна спирачките.
— Какво?
— В Египет на майната си!
— Нямам идея какво значи това.
— Значи, че сме в средата на абсолютното нищо, а мен ме делят само три минути от това да подложа на съмнение много от последните си избори в живота.
Джипиесът я инструктира да завие наляво след трийсет метра. Тя включи дългите светлини.
— Виждаш ли кръстопът? Понеже аз не виждам. Почти нищо не виждам.
Портър посочи напред.
— Ето го. Точно зад голямата канара.
Адвокатката зави наляво и колата заподскача по платното от чакъл и трева.
— Ако ме убиеш тук и захвърлиш трупа ми в плитък гроб, може ли поне да намериш добър дом за рибката ми?
— Рибки ли имаш?
— Една рибка. Казва се Монро. Отличен слушател е и не ме съди много строго.
Нивите отстъпиха място на дървета — дрян, дъб, вечнозелени — които се извисяваха над колата, а клоните им се пресягаха над тесния път и се усукваха като дузини преплетени кокалести пръсти.
— Крайната ви цел отстои на трийсет метра — заяви джипиесът. — Пада се отдясно.
Сара се намръщи.
— Не виждам нищо, а ти? Смяташ ли, че Джейн Доу е излъгала?
— Не знам какво да мисля.
Джипиесът изпя весела мелодийка и съобщи:
— Пристигнахте.
Портър се взираше през предното стъкло. Пред тях пътят изчезваше, погълнат от избуялите диви храсти и дървета. Наоколо не се виждаше нищо освен гъсти гори. У Разкопча си колана, отвори вратата и излезе в студената нощ.
Сара угаси колата и също слезе.
Подметките на Портър хрущяха по чакъла, докато вървеше към банкета. Енергията се оттече от тялото му, раменете му се превиха.
— Аз съм идиот — промърмори той. — Трябваше да се сетя.
Сара заобиколи колата и застана до него, за да сложи ръка на рамото му.
— Ти си добро ченге. Проследи уликата. Просто невинаги вършат работа.
Нещо зашумоля в храстите от лявата им страна. Портър се обърна и видя втренчени в тях блестящи очи. Примигнаха и изчезнаха в шубраците.
— Какво е това?
— Според мен е енот.
Детективът направи няколко крачки наляво.
— Не животното…
Посегна и стисна дебела лоза, прорасла върху…
— Това пощенска кутия ли е?
Той задърпа превелите и филизите, освободи изкривения кол и монтираната отгоре му напукана бяла кутия.
Втренчи поглед в избелялото име, надраскано отстрани с черна боя, едва видимо на слабата светлина.
Бишъп.
76
Пул
Ден трети, 20:07 ч.
Франк Пул влезе в кабинета в мазето на полицейското управление и светна лампите, флуоресцентните тръби се съживиха и обляха помещението в жълто сияние. Той сбръчка нос заради странната миризма, която се носеше от далечния ъгъл. Все още не бяха установили от какво е, но я бяха проследили до овално петно на мокета под едно старо бюро.
Пул си свали палтото, шала и шапката и ги пусна на масата до вратата. Прекоси стаята до средата и седна на ръба на едно от бюрата, втренчен в белите дъски в предната част.
Би трябвало да се прибере у дома.
И да поспи.
Обаче не можеше.
Знаеше, че щом затвори очи, Либи Макинли ще го чака и отчаяно ще се мъчи да му обясни какво е станало, но няма да може, понеже са й затворили устата.
Дийнър беше оставил шала си на пода до вратата.
Стюърт, първото му име беше Стюърт.
Пул не го познаваше добре. Спомняше си да го е виждал многократно из чикагския офис на ФБР, но сега работеха заедно за първи път. Не беше женен. Нямаше приятелка. Или поне не споменаваше да има. Пул не знаеше нищо за личния му живот. Нито къде е израсъл и ходил на училище, нито дали е имал братя и сестри. Старши специален агент Хърлес каза, че щял лично да се свърже със семейството на Дийнър, но не спомена кои са.
14