— Глиобластом. Той има глиобластом — уточни Сам тихо.
— Откъде знаеш? Откъде изобщо знаеш името му? С кого си говорил?
Мълчание.
— Сам?
— Къде са момичетата?
— И те са тук.
— Божичко.
— Сам? Какво има?
Портър си пое отново дъх.
— Трябва да ги изолирате. Изолирайте ги, както и всички, които са били в контакт с тях. Не позволявайте на никого да излиза.
— Защо?
Пак мълчание.
— Сам, плашиш ме.
— Бишъп е инжектирал и двете момичета с модифициран щам на вируса ТОРС21. Описа ми откъде го е взел, и му вярвам. Спомена, че е оставил мостра за теб в болницата, за да го потвърдиш. Каза ми да ти предам „И Снежанка се е подвела по ябълката“. Това значи ли нещо за теб?
— Намерихме ябълка със забодена в ней спринцовка — каза му Клеър, думите й засядаха в гърлото. — Ябълката беше върху картона на Пол Ъпчърч.
— Клеър, слушай ме внимателно. Ще ти кажа едно име. Готова ли си?
Не.
— Давай.
— Д-р Райън Бейър. Той е неврохирург в „Джон Хопкинс“. Специализира нещо, наречено „фокусирана ултразвукова терапия“. Очевидно това е някакво ново лечение, което може да помогне на Ъпчърч, но застрахователите му не го покриват. Въпреки че е извънредно ефективно, още се смята за експериментално. Бишъп вярва, че всичко, направено дотук, е само загуба на време. Смята, че всички, замесени в лечението на Ъпчърч, са се провалили — докторите, сестрите, застрахователите, медицинските работници. Взел е на прицел всички замесени, понеже е на мнение, че системата убива Ъпчърч. Застрахователите избират евтиния изход и затова вярва, че всички просто са тръгнали след парите, а той не иска да остави този тип да умре.
— Откъде знаеш всичко това?
— Веднага щом затворим, трябва да намериш този доктор Бейър и да го докараш при вас. Бишъп каза… — Портър замлъкна за момент, после продължи: — Каза, че има още от вируса и ако Ъпчърч умре, ще го инжектира на случайни хора из целия град. Намерете този тип. Изолирайте всички, влезли в контакт с момичетата. Трябва да спрете заразата!
— Бишъп при теб ли е?
— Трябва да затварям, Клеър. Много съжалявам. Съжалявам за всичко.
Портър затвори и телефонът замлъкна.
В същия момент гласовете от столовата връхлетяха Клеър като нарастващ рояк гневни пчели, които се процеждаха в коридора покрай двамата полицаи, опитващи се да ги сдържат.
Тя погледна към останалите в ръката й бланки. Беше се погрижила да ги раздаде на всички веднага след като прекара повече от час с Кейти Куигли.
Бланките се изплъзнаха между пръстите й и паднаха на пода.
Болката пулсираше в цялото й тяло, дълбоко в костите.
Клеър кихна.
131
Наш
Ден четвърти, 21:43 ч.
Еспиноза преброи безмълвно на пръсти, вдигнал пет…
Четири.
Три.
Две.
Едно.
Броган изби вратата и нахлу вътре, тежкото дърво се разцепи и спука от средата настрани.
— Хайде!
— Давай!
Наш гледаше как отрядът на специалните части изчезва в стая 405 на Гийон един по един, докато остана сам в опразнения коридор. Намериха труп в лобито. Жена в затворнически гащеризон и с окови, екзекутирана с изстрел в главата.
— Горе ръцете!
— Не мърдай!
— Има пистолет!
Наш не беше сигурен кой глас на кого принадлежи, виковете се припокриваха между слушалката му й отворената врата.
Още един трясък.
Втора врата?
— Наш! Влизай вътре! Веднага!
Наш пресече коридора, кевларената жилетка го стягаше в кръста и затрудняваше дишането му.
Пристъпи през прага и влезе в стая 405, озарена от десетина свещи и ярките лъчи на фенерчетата, закачени на половин дузина пушки, насочени към едно и също място.
Мъж.
С гръб към вратата. Вдигнал ръце във въздуха. На древното бюро пред него светеше лаптоп. Поне дузина черно-бели тетрадки стояха наредени до компютъра и до тях беше оставен пистолет 38 калибър.
— Сам?
Портър започна да се обръща в креслото.
— Недей… — поде Тибидо.
— Спрете огъня! — извика Наш. — Сам? Какво правиш тук?
Портър наклони глава към ръба на бюрото и затвори очи.
Еспиноза и Томас държаха пушките си, прицелени в стената, лъчите на фенерчетата им пълзяха по избелелия тапет с цветни шарки и дузините снимки, окачени в стаята, всичките рамкирани.
21
Тежък остър респираторен синдром — остро вирусно заболяване, което протича с тежки респираторни симптоми, които бързо водят до пневмония и натрупване на течности в дробовете, както и до други усложнения. — Бел. прев.