— Е?
Колегата му имаше отворени три прозореца на монитора. Изучаваше текста в третия с присвити очи.
— Това чудо е старо, поне на пет години. Драйвът е само половин гигабайт, а работят с Ейч Ди камера с 1080 пиксела.
— Не ме карай да ти причинявам болка. Обясни ми на човешки език.
Клоз подбели очи.
— Понеже камерата записва висококачествено и детайлно изображение, то заема много място. Този компютър няма място. Когато драйвът се изчерпи, програмата автоматично започва да записва върху по-старите изображения.
— Колко назад можеш да се върнеш?
Клоз уголеми един от прозорците и се загледа в текста в него.
— Не е толкова зле, колкото каза Софи. Може да извадя записи, датиращи отпреди два и половина дни. Пълни записи, нищо изтрито. Когато компютърът записва върху други данни, няма нужда да са линейни, подредени по дата, както бихме постъпили ние — записът е в байтове. Което ще рече, че когато лепиш нови кадри върху старо филмче, някои фрагменти от него също остават на драйва.
Наш се наведе напред.
— Значи можеш да вадиш кадри, по-стари от два и половина дни, но не и пълно, непрекъснато видео.
Клоз се ухили многозначително.
— Вече схвана.
— Е, нещо за нашето момиче?
— Мисля, че сме прекалено закъснели за това. Пуснал съм програма, която сглобява фрагменти, но засега най-старият кадър, който имаме, е отпреди по-малко от две седмици.
— А тя е изчезнала преди три.
— Аха.
Мениджърът се върна с две големи чаши и ги връчи на детективите. Наш подуши своята и отпи.
— Това кафе ли е?
— Нали това искахте, не съм сбъркал? — попита мениджърът.
Наш кимна.
— Да. Просто очаквах да се върнете с някаква засукана напитка.
Клоз отпи шумно от своята чаша. Отлепи устни, целите в бяла пяна.
— Аз лично обожавам засуканите напитки. Това е триста калории райска вкуснотия.
— Сериозно ли говориш? — намръщи се Наш. — Триста калории?
Мениджърът сви рамене.
— Това е венти, 600 милилитра, по 50 калории на 100 милилитра, тъкмо триста.5
Наш остави чашата си.
— Колко са в моята?
— Нула, ако не си сложите захар. Просто кафе без нищо.
Клоз отпи отново.
— Не ме съдете.
Управителят погледна компютърния екран.
— Имахте ли късмет?
— Това чудо е стара щайга.
Той кимна.
— Казах го на детектива, който дойде последния път. Корпорацията рядко ги ъпгрейдва, ако не се развалят, и повярвайте ми, мъчил съм се да счупя този, но той е издръжлив като муле. На шефовете наистина не им пука за дълготрайното съхранение. Ако ни ограбят, корпорацията ще иска да има събитието заснето, но наистина няма причини да държи записите повече от един-два дни.
Телефонът на управителя звънна и той го извади от джоба си, прочете съобщението на екрана и прибра огромния по размери самсунг.
Клоз го зяпаше.
— Имате уай-фай тук, нали?
— Разбира се.
— Какъв по-точно?
— А, В, G, N и АС на 2,4 GHz и на 5 — отвърна той.
— Най-доброто, нали? Клиентите ви вероятно настояват за такъв.
Управителят кимна.
— Корпорацията ни държи да предлага най-доброто. Най-добрите ни клиенти се паркират тук за часове.
— Какво намекваш? — поинтересува се Наш.
Клоз се изправи и се зае да проследява жиците, по-точно една дебела синя. Последва я зад трите подредени в ъгъла кашона с чаши. Зад тях имаше лавици. Избута кашоните настрани и разкри една камара джаджи е примигващи светлинки — Наш не разпозна нито една. Спря пред някакво странно устройство, малка черна кутия с две щръкнали отгоре антенки. Клоз го преобърна.
— Това е техният уай-фай ругер и точка за достъп. Рукус Зоунфлекс, съвсем модерен. Помниш ли всички онези хора, които зяпаха лаптопите и смартфоните си там отпред? До един бяха свързани с интернет през това… — обясни Клоз. Отвори капака на своя макбук. — Виждаш ли? Свързвал съм се с уай-фая на Старбъкс и преди и компютърът ми се връзва автоматично. Сега съм в една и съща мрежа с всички хора тук… — той посочи иконка в ъгъла до часовника си.
— Това с какво ще ни помогне? — попита го Наш.
Клоз кликна на клавиатурата си. Отвори се нов прозорец и в него запрепускаха данни, много по-бързо, отколкото колегата му можеше да ги прочете.
— Това е трафикът на техния рутер в реално време…
— Клоз се обърна към управителя. — Не трябва да си държите потребителското име и парола на лепенка, закачена за рутера. Това е първото място, на което потенциален хакер ще потърси дали има достъп.
Управителят вдигна и двете си ръце.
— Всичко е корпоративно. Аз това чудо не го пипам. Клоз се върна към макбука си.
5
В официалната таблица за енергийната стойност на продуктите на Старбъкс всички видове венти макиато са дадени с калорийна стойност между 115 и 186 ккал. — Бел. прев.