Джейн Доу не сваляше очи от Портър.
Уернър продължи:
— Виж, можеш да си мълчиш колкото дълго желаеш. Не ми пука дали говориш с мен или не, но имай предвид, че с това не си помагаш, просто копаеш по-дълбок гроб. Имаме по-малко от седмица да изработим някаква защита или поне да пробием версията на обвинението, така че да можем да пледираме за по-малка присъда, а без твоя помощ не мога да направя нищо.
Макар жената да не говореше, Портър ясно виждаше умния блясък в очите й и огъня в ъгълчетата им. Дишането й беше бавно, равномерно. Без съмнение пулсът й биеше в премерен ритъм. Нямаше тревоги, нито притеснения — не би позволила подобно нещо. Оковите, ключалките на вратата и на целия затвор, това за нея беше само илюзия, без значение, в най-лошия случай просто затруднение.
Портър се сети за Емъри Конърс и всички други, умрели в ръцете на Бишъп. Тази жена беше отгледала убиеца като малък — беше го оформила такъв, какъвто е станал впоследствие.
В него се надигна вълна от гняв. Наведе се напред.
— Кали Тремъл, на двайсет. Ели Бортън, на двайсет и три. Миси Люмакс, на осемнайсет. Сюзън Деворо, на двайсет и шест… — той ги отброяваше на пръсти, една по една, бавно и премерено. — Алисън Крамър, на деветнайсет. Джоуди Блумингтън, двайсет и две годишна. Гюнтер Хърбърт, Артър Талбът, Харнъл Кембъл. Всички са мъртви. Плюс опит за убийство на Емъри Конърс. По вина на сина ти. Твоето дете. И кои други още? Колко са общо?
Портър нарочно изключи Барбара Макинли от списъка, следеше внимателно изражението на събеседничката си, докато прескачаше името. Жената обаче не издаде нищо. Все едно й рецитираше списък с покупки.
Джейн Доу № 2138, майката на Бишъп, тази зла жена, се облегна в стола си, почука с пръсти по масата и отново ги сплете.
Портър имаше желанието да я удуши.
Изправи се, извади дневника на Бишъп от джоба си и захвърли тефтерчето на масата пред ръцете й.
— Знам точно коя си — увери я той. — И каква си, също знам!
Той прекоси малката стая и удари два пъти по вратата, а погледът на жената изгаряше гърба му.
48
Наш
Ден трети, 10:40 ч.
Наш натисна копчето за завършване на разговора и пусна телефона в джоба си.
— Обаждам се на Сам, но ме прехвърля направо гласова поща, без позвънявания преди това.
Клозовски не вдигна глава. Остана, втренчил поглед в средния си монитор, 27-инчов, заобиколен от четири 22-инчови екрана.
Наш имаше чувството, че само от седене тук ще хване тен. Макар Клоз да си държеше лаптоп в колата, настояваше че може да анализира данните по-бързо от бюрото си в управлението.
— Сам каза, че не бива да му звъним — заяви компютърджията отсъстващо, докато преглеждаше текста. — На каквото си е постлал, на такова ще легне.
Наш извади отново телефона от джоба си и набра домашния номер на Портър.
Не му е присъщо да замлъква така — Четири позвънявания, после се включи телефонен секретар. Той затвори. Може би трябва да наминем през тях.
Мисля, че открих нещо — Клоз се взираше в екрана.
Детективът се наведе към него, като внимателно избегна сувенирите на Батман и опаковките от десертни блокчета, разхвърляни безредно по бюрото на колегата му. На екрана изобилстваха редове с двойки букви и цифри, разделени в колонки.
— Какво точно гледам?
— Виждаш ли това тук? — посочи поредица дати Клозовски. — Забележи как започват от девети февруари.
— Аха?
— Е, данните би трябвало да ни връщат много по-далеч назад. Месеци, може би години. Те се записват в този файл, докато той свърши, и чак тогава старите се изтриват, за да отворят място за нови. Но е факт, че мястото никога не свършва.
— Щом началото е от 9 февруари, значи, нашият извършител е изтрил файла като в дома на Рейнолдс, нали? И пак не разполагаме с нищо?
Клоз посочи екрана с химикалката си.
— Напротив, имаме. Виждаш ли това, първото?
Посочи по-конкретно реда, на който пишеше: 02-09-2015 21:18:23 a8:66:7f:04:0c:63
— Първата част е датата, втората — часът, а този последен ред е МАС адресът9. Прерових целия файл и този конкретен МАС адрес се появява само веднъж — точно тук, при най-първия запис — обясни Клоз.
— Какво ще рече това?
— Мисля, че нашият извършител е изтрил данните от рутера и се е разкачил, но не и преди новият лог да регистрира за секунда присъствието му. Проверил съм всички други МАС адреси, изброени в този четиридесет и осем часов период. Всеки един е свързан е устройство в къщата, но не и този.
— Можеш ли да го проследиш?
9
МАС адрес —