И пета ще умре [bg]

Понеже за Смъртта да спра не съумях,
охотно тя спря да ме вземе.
Тъй с нея насаме в каретата седях
с Безсмъртието.10

— Това не са хлапешки работи, а цитат от „Каретата“ на Дикинсън, Виж и това… — той посочи друго каре е текст, написан със същия почерк:

Кръговрата на живота и смъртта
с вода и лед аз бих сравнил
замръзне ли водата — става лед
ледът стопи ли се — създава се вода
умреш ли — значи пак ще се родиш
родиш ли се — обречен си на смърт
между водата и леда преграда няма
красив е и животът и смъртта.11

— Това е от Ханшан, китайски поет от династията Таи — отбеляза Пул.

— Откъде, дявол да го вземе, знаеш пък за него?

— В колежа имах приятелка, която си падаше по будизма. Цитираше постоянно стихове от една книга и това също беше в нея.

— Ясно. А защо е подчертано?

Пул се замисли за момент и поклати глава.

— Не знам.

Дийнър се премести на няколко стъпки нататък по стената.

— Тук има още едно, със същия почерк.

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад,
без полза са стремежите ни пресметливи,
наслада просмуква деня от начало до край.
От синия океан на смъртта
животворната сила като амброзия блика.
Животът крие смърт, смъртта таи живот
Тогава има ли място страхът, къде е страхът?
Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт!
Ден и нощ приливът на Безсмъртието
се спуска тук на земята.12

Пул се намръщи:

— Струва ми се, че това е тибетска молитва, но може и да греша. Не съм сигурен защо са подчертани и тези думи — дом, страх и смърт.

Дийнър се почеса по врата.

— Умни деца, но все пак деца. Не мисля, че това има нещо общо с Либи Макинли.

Пул извади телефона си и се приготви да снима стената.

— Защо не идеш да поговориш със съседите? Искам да документирам това, просто за всеки случай.

Колегата му изсумтя.

— О, не, аз обикалях квартала при убийството на Маккинли, докато ти си седеше удобничко на топло в управлението. Ако някой ще излиза навън в този студ да ходи от врата на врата, това си ти.

Пул колебливо погледна стената.

— Не се притеснявай, всеки сантиметър ще заснема — увери го Дийнър.

Агентът кимна, бутна входната врата и излезе на ледения вятър навън.

57 Мъжът с черната плетена шапка

Ден трети, 13:35 ч.

Мъжът с черната плетена шапка долепи пръсти към слепоочията си и натисна. Мислите му блъскаха отвътре, опитваха се да се измъкнат и болеше. Толкова много болеше! Той не осъзна, че пак е закрещял, докато звукът не се откъсна от устните му, а по яката на фланелата му протече малко слюнка. Отвори очи и светлината на прозореца нахълта в тях, накълца зениците му и ретините, наложи нова болка върху старата.

Той се затутка с капачето на шишенцето с обезболяващи в лявата си ръка, обезопасената срещу деца бяла горна част три пъти се изплъзна изпод окървавените му пръсти, преди най-сетне да успее да отвори шишенцето. Изтърси две таблетки, сложи ги в устата си и ги глътна без вода, бяха тебеширени на вкус и дращеха на слизане в гърлото.

Изтърва шишенцето върху бюрото си и останалите хапчета се разпиляха по рисунките му, няколко нападаха по пода. Не му пукаше.

Погледна лявата си ръка и окървавените пръсти. Чешеше разреза на главата си, докато пусне кръв, но дори това не го спираше. Облекчението беше краткотрайно, броени секунди. След това сърбежът започваше отново, подемаше от лявото му ухо и преминаваше към тила, все едно хиляди насекоми са тръгнали на смъртоносен марш под повърхността на кожата му и се заравят дълбоко в главата му.

Насекомите ядяха мислите му. Вече го знаеше. Хранеха се със спомените му. Ето защо имаше такива проблеми да си спомни. Хранеха се и се множаха, а сърбежът се усилваше с умножаването им — в началото бяха само няколко, а сега страшно много.

Той посегна към телефона и не улучи от първия път. Сграбчи го и натисна първото програмирано с номер копче, неговия номер. Единственият записан. Отсреща звънна веднъж, два пъти, три пъти…

Гласовата поща, с която се свързахте, не е настроена от потребителя и следователно в момента не може да приема входящи съобщения. Моля, опитайте да се обадите по-късно.

Той натисна копчето за край на разговора, след това пак набра номера. Три позвънявания…

10

Емили Дикинсън, „Каретата“ — превод Е. Павлова. — Бел. прев.

11

„Стихове от Студената планина“ — Ханшан, превод А. Николова, М. Клисурски, С. Катърова. — Бел. прев.

12

Песен на Суриндра Мохан Мукопадхяй (текст) и Райчанд Барал (музика), популяризирана от Шри Чинмой в проповедите му. — Бел. прев.