— Нима? Е, не бих искала тези акции да попаднат в неподходящите ръце.
— Не е нужно да се безпокоите за това, Ема. Вече заръчах на Себастиан да ги купи в мига, в който излязат на пазара. Бъдете сигурна, че ако някой си помисли да ви атакува отново, Хаким Бишара и неговият камилски керван ще са на ваше разположение.
— Дийкинс, нали? — каза Мейзи, когато един слаб мъж на средна възраст с преждевременно побеляла коса я приближи да изкаже почитанията си. Беше облечен с костюм, с който сигурно се бе дипломирал.
— Поласкан съм, че ме помните, мисис Клифтън.
— Как бих могла да забравя? Та Хари непрекъснато ми повтаряше: "Дийкинс е в моя клас, но честно казано, е от различна класа".
— И се оказах прав, майко — каза присъединилият се към тях Хари. — Защото сега Дийкинс е кралски професор по старогръцки в Оксфорд. И подобно на мен, мистериозно изчезна по време на войната. Но докато аз се озовах зад решетките, той е бил на място, известно като Блечли Парк. Не че е разказвал какво точно е ставало зад онези покрити с мъх стени.
— И се съмнявам, че някога ще разкаже — каза Мейзи, като се вгледа по-внимателно в Дийкинс.
— Здравейте, гълъбчета! През колко баири сте се подушили?[2] — попита Джайлс, който изникна до Дийкинс.
— Откъде е това? веднага попита Хари.
— „Дванайсета нощ" — отвърна Джайлс.
— Не е зле. Но кой герой го казва и на кого?
— Шутът на сър Андрю Чикчирик.
— И на кого още?
— На сър Тоби Хлъц.
— Впечатляващо — отбеляза Дийкинс и се усмихна на на стария си приятел. Но за шестица, кое действие и коя сцена?
Джайлс премълча.
— Второ действие, трета сцена — каза Хари. — А забелязахте ли грешката?
— През колко баири — каза Мейзи.
Това накара и тримата да замълчат, докато Ема не дойде при тях.
— Стига сте се скупчвали да се перчите един на друг. Това не е някакво събиране на дърти момчета.
— От малка си е началство — каза Джайлс, след което тримата стари съученици се разделиха и се смесиха с другите гости.
— Когато една жена покаже лидерски умения, веднага я заклеймяват като началство — каза Мейзи. — А когато някой мъж се държи по абсолютно същия начин, го описват като решителен и роден водач.
— Винаги е било така — отвърна Ема. — Може би трябва да направим нещо по въпроса.
— Ти вече го направи, скъпа.
След като и последният гост си тръгна, Хари и Ема изпратиха Мейзи до къщичката ѝ.
— Благодаря за втория най-щастлив ден от живота ми — каза Мейзи.
— В речта си каза, че това е най-щастливият ден от живота ти, майко — напомни ѝ Хари.
— О, не — отвърна Мейзи. — Най-щастливият винаги ще е денят, в който разбрах, че си жив.
5
На Хари винаги му беше приятно да посещава нюйоркския си издател, но се запита дали нещо няма да се промени, след като Арън Гинзбърг беше сменил баща си.
Взе асансьора до седмия етаж и когато вратата се отвори, Кърсти, дългогодишната бивша секретарка на Харолд, вече го очакваше. Поне това не се беше променило. Кърсти го поведе забързано по коридора до кабинета на директора, почука, отвори — и Хари пристъпи в един друг свят.
Подобно на баща си Арън смяташе, че Всемогъщият трябва да е допуснал някаква грешка, задето е отредил да се роди от другата страна на Атлантика. Беше с двуреден костюм на тънки райета, вероятно поръчан на Савил Роу, бяла риза с колосана яка и йейлска вратовръзка. На Хари можеше да му се прости, че си помисли, че бащата на Арън е бил клониран. Издателят скочи от мястото си зад бюрото да поздрави любимия си писател.
През годините двамата бяха станали близки приятели и след като беше настанен на старото кожено кресло от другата страна на голямото бюро, Хари отдели няколко мига, за да огледа познатата обстановка. Облицованите с дъбова ламперия стени все още бяха покрити с фотографии в тон сепия — Хемингуей, Фокнър, Бюкан, Фицджералд, Грийн и отскоро и Сол Белоу. Хари неволно се запита дали някога ще се присъедини към тях. Вече беше надминал по продажби повечето от писателите на стената, но Гинзбърг не мереха успеха само с продажбите.
— Поздравления, Хари. — Същият топъл, искрен глас. — Отново си номер едно. Уилям Уоруик става все по-популярен с всяка книга, а след като прочетох разкритията на Бабаков, че Хрушчов е имал пръст в убийството на Сталин, с нетърпение очаквам да издам „Чичо Джо“. Сигурен съм, че тази книга също ще стигне до върха, макар и не в списъка на художествената литература.
— Творбата е наистина изумителна — отвърна Хари.