Лицето му се превърна в пихтиеста маса, лишена от усещания и възприятия и гневът ми намаля.
Оставих го свит и с подпухнало лице върху фаянсовите плочки и докато се обръщах, посягайки към пистолета, Заплахата ме прасна с всичка сила в ребрата и изкара въздуха от белите ми дробове. Сетне отново ме удари и ме запрати към коридора. Изпълзях до хола, където оставяйки кървава диря, Резович се бе добрал до пианото. Седеше неподвижен и се държеше за крака. Изкривеното му от болка лице беше обляно в пот.
В същия миг Диас се хвърли върху мен и завъртя назад главата ми, опитвайки се да ми счупи врата. Усетих противния му дъх. Протегнах ръка и забих палец в окото му. Той изпъшка от болка и гняв. Превъртях се като котка, застанах с лице към пода, хванах краката му и се опитах да го поваля. Той се плъзна по гърба ми като чувал с тор и продължи да се свлича надолу, като ме сграбчи за косата и този път едва не прекърши врата ми. Двамата паднахме на пода. Имах чувството, че ще ми откъсне скалпа. Слабините му бяха на няколко сантиметра от мен, затова го ударих там — един, два, три пъти. Диас кръстоса крака и пак изви врата ми, сякаш се опитваше да изтръгне черепа ми, но аз се претърколих върху него и вкопчих ръце в огромния му врат. Забих пръсти в адамовата му ябълка. Стенанието му отекна в ушите ми. Десният му юмрук ме фрасна по главата.
Изведнъж той пусна косата ми и ме метна напред. Прелетях три метра във въздуха и се стоварих върху телевизора, който рухна на пода.
— Убий го! Убий го! Убий го! — демонично крещеше Резович.
Диас отново атакува. Ръцете му се протегнаха да ме сграбчат, но аз кръстосах крака и скочих. Той се наведе, но аз успях да забия юмрук в носа му, после се завъртях и го ритнах в челюстта. Това смути за миг горилата, но не го спря. Започнах трескаво да търся някакво оръжие, но Диас беше твърде бърз. Отново ме повали на земята, сетне се наведе над мен, готов да ме довърши.
— Помниш ли ме? — попита един глас.
Татко!
Беше в кухнята.
Сигурно бе влязъл през коридорчето откъм старата оранжерия. Стоеше там окървавен и изранен, но непоколебим, и държеше моята „Бенели“ дванайсети калибър.
— Tu madre es puta12 — изрева Диас и хукна към хола.
Но не успя да стигне дотам.
Първият куршум го уцели в лявото рамо и го завъртя, а следващите два го пронизаха в гърдите и в корема. Той отскочи и падна на пода в седящо положение. После остана там, като трескаво се опитваше да запуши с ръце зеещата дупка в корема си, от която се изсипаха окървавените му вътрешности. Лицето му изразяваше по-скоро учудване, отколкото болка, сякаш не разбираше какво става.
Татко го погледна безучастно и каза:
— Adios hombre malo.13
Грамадният мъж се сви на една страна.
Татко спокойно отиде в хола да види Резович и през рамо попита:
— Добре ли си, синко?
Приближих се и застанах до него.
— Никога не съм се чувствал по-добре.
— Този тип възнамеряваше да убие всички ни.
— Да — съгласих се аз.
Макар да изпитваше непоносима болка, Резович успя да се ухили предизвикателно.
— Скоро ще го направя. Няма да стоя вечно в затвора.
— Имаш право. Няма — каза татко и му пръсна черепа.
След три минути в къщата влетя Дейв. Държеше пистолет. Татко и аз седяхме на дивана и кървяхме. Дейв погледна труповете.
— Вие двамата не се шегувате.
— Онзи, който е ударил Кълън, е във ваната в банята. Почива си. Още е жив — рекох аз.
— Така ли да го оставя? — попита Дейв.
— Да. Мисля, че е дребна риба. Пък и може да размисли.
Дейв отиде да види Пейтън и след минута се върна.
— Две-три пластични операции и ще се оправи — каза той и огледа лицето ми. — Изглежда и ти се нуждаеш от няколко шева. Диас ли те подреди така?
Кимнах.
— Щеше ли да го пречукаш?
— Кой знае? Татко се намеси точно когато започвах да влизам във форма.
— Бащите никога не оставят децата си да се оправят сами, нали?
Татко се усмихна.
— Щях да го сторя, но имах да си връщам на онзи, едрия. Защо да се забавлява само Тайлър?
Дейв погледна окървавения труп в ъгъла.
— Изглежда на Диас никак не му е било забавно.
— Той се позабавлява преди това, докато ме биеше. Изкърти един от истинските ми зъби — каза татко и докосна челюстта си. — Иска ми се да го застрелям още веднъж.
— Не го прави — рече Дейв. — Ушите ми ще заглъхнат.