Докато нареждаше тийнейджърски поли и горнища на рафта с номер 6, някаква жена щастливо се обади:
— Всичко изглежда толкова свежо. Човек би си помислил, че са чисто нови! Дъщеря ми ще бъде възхитена. Не смятах, че ще мога да си позволя да й купя хубави дрехи за празниците, но тези са на толкова разумни цени. Човек би казал, че идват направо от Пето авеню31!
— Да, така е.
Елвира остана до затварянето на магазина в осем. Уили се бе оказал прав — беше й помогнало да бъде тук, да е заета с работа. И все пак не можеше да се отърси от чувството, че нещо й убягва. И това „нещо“ я тревожеше и тревожеше по целия път към къщи.
Уили беше приготвил вечеря, но Елвира откри, че няма почти никакъв апетит, и едва можа да преглътне няколко парченца от свинското вретено, което беше неин специалитет.
— Скъпа, ще се разболееш — засуети се Уили. — Може би не беше добра идея да отидеш в магазина днес.
— Не, помогна, наистина помогна. А освен това, Уили, би трябвало да чуеш как говорят онези хора за дрехите, които си избират. Една жена подбра дрехи за дъщеря си и се радваше, че все едно били купени от Пето авеню и изглеждали като чисто нови.
Елвира остави вилицата си.
— О, господи! — рече тя. — Това е!
— Какво искаш да кажеш?
— Уили, нали бях в магазина за стоки втора употреба миналата седмица. Там видях пелената. Сигурна съм в това. Намирах се на щанда за мъжки дрехи, но една от другите доброволки сортираше бебешките неща и я вдигна, за да я сгъне. — Елвира скочи и не остана нито следа от летаргията й. — Уили, похитителката навярно е ходила в магазина на Корделия. Трябва да се обадя по горещата линия на полицията.
Сутринта на Бъдни вечер тежки облаци заплашително покриваха небето. Синоптиците предупреждаваха, че до вечерта ще има поне петнадесет сантиметра сняг. Бялата Коледа беше гарантирана.
За Елвира тази нощ се оказа дълга и ужасно тревожна. Екипът, разследващ похищението „Бебешка пелена“, се беше съгласил да се срещне с нея в магазина в осем часа сутринта, когато трябваше да отворят, но разговорът й с Корделия предишната вечер бе донесъл обезкуражаващи новини. Миналата седмица изпратили някои от дарените дрехи, включително и бебешки, на няколко други, спонсорирани от манастира пунктове. Два от тях се намираха в Бронкс. Един — близо до Порт Оторити, в средата на Манхатън. Докато не откриеха всички доброволци и не ги накараха да се опитат да си спомнят какво е било изпратено и къде, Елвира не можеше да бъде сигурна дали пелената е била продадена в магазина на Осемдесет и шеста улица или в някой от останалите.
— Ще повикам в магазина всички доброволки, колкото успея да открия — беше обещала Корделия. — Да се надяваме, че някоя от тях ще си спомни какво е станало с пелената. Продължавам да се моля, Елвира. Ти вече получаваш отговори.
Елвира беше обсъдила тревожното положение с Уили през безсънните часове.
— Ако открием, че пелената е отишла в Бронкс, тогава ще има голяма вероятност информаторът да е казал истината и да знае къде държат Мариан. От друга страна, ако е отишла в магазина близо до Порт Оторити, онази жена може просто да е откраднала бебето и да се е качила на автобус Бог знае закъде.
В шест часа сутринта Елвира беше сигурна, че е преживяла най-дългата нощ в живота си.
— Днес си заминавам, бабо — съобщи Вони, когато се появи в апартамента в осем часа същата сутрин. Носеше торбичка с две кафета и две понички.
Беше в добро настроение. Уанда го виждаше.
Самият факт, че беше донесла кафе и поничка и за баба си, го доказваше. Вони можеше да бъде толкова мила, помисли си Уанда. Беше изкрещяла на бебето веднъж през нощта, но после беше излязла от спалнята и му беше стоплила шишето. Значи свикваше.
Уанда реши да се опита да разубеди Вони и възрази:
— Но прогнозата за времето е лоша, а и толкова много хора пътуват на Бъдни вечер.
Вони леко се усмихна.
— Знам, че е така, но това ми харесва. Обичам да пътувам, когато има много хора.
Уанда опита с друго.
— Вони, досега не съм ти казвала. Ти беше толкова разочарована, че в онзи магазин в центъра са нямали избор от бебешки дрешки. Но знаеш ли, тук, в квартала, има магазин за дрехи втора употреба, който държат моите приятелки, монахините. — Реши, че една малка лъжа няма да навреди. — Когато сестрата ме посети онзи ден, спомена, че имали прекрасни дрешки за деца и бебета. Защо не отидеш да си избереш някои неща, преди да заминеш? Бебето е леко настинало и трябва да си сигурна, че няма да се простуди по време на пътуването.