С помощта на скрити кинокамери и микрофони, монтирани в кантората на Сиболд на Четиридесет и втора улица в Ню Йорк, агентите на ФБР фотографирвали всички негови посетители и записвали всички разговори. Сиболд нито веднъж не седнал до своята радиорадиостанция. На нея работели сътрудниците на Федералното бюро за разследване, които се научили да имитират до съвършенство радиопочерка на Сиболд.
Доволни от акуратната работа на „Бродягата“, немските разузнавачи допуснали още една непоправима грешка. Въпреки твърденията на Канарис, те прикрепили към неговата радиостанция цяла група агенти на различни резидентури. Получило се така, че около юни 1941 г., 17 месеца след завръщането на Сиболд в САЩ, неговата радиостанция обслужвала не само цялата резидентура на хамбургското подразделение на абвера, но и такива агенти и ръководители па групи като Лудвиг и Рюпер. Именно това позволило на ФБР да арестува наведнъж голяма група нацистки шпиони.
Сиболд не бил единственият коз на ФБР. Още един американец от немски произход успява да проникне, изпълнявайки задача на ФБР, в изключително опасната агентурна група на абвера, действуваща в Ню Джързи под ръководството на Карл Рюпер. Ето какво пише на 21 септември изплашеният до смърт Томсън:
„С американското разузнаване е сътрудничел не само Сиболд, но и друг агент на абвера, някой си Валтер Нипкен. Родом от Мюлхайм в Германия, американски гражданин от 1936 г., Нипкен работи в Ню Джързи като стругар в завода за самолетни части. На 21 декември 1940 г, той се запознал с Карл Рюпер, който на 4 януари поискал от него да му даде проектите и чертежите на някои авиационни уреди, за да ги изпрати в Германия.
Рюпер разказал на Нипкен, че след шестгодишна служба в германската армия преминал специална подготовка за шпионаж в САЩ и пристигнал в Щатите четири месеца след започване на войната в Европа със задача да събира секретна информация и да провокира недоволство и безпорядки във военните заводи. Рюпер връчил на Нипкен няколко чертежа и обяснил, че това са образци на материалите, които той трябва да набави. На 5 януари Нипкен ги предал във ФБР и бил завербуван, както и Сиболд, за агент на контраразузнаването. На 11 януари Нипкен отнесъл на Рюпер чертежите на няколко остарели помпи. Рюпер му съобщил, че тези чертежи веднага ще бъдат фотографирани и със следващия параход по куриер ще бъдат препратени в Германия.“
Според информацията, получена от Нипкен, ФБР не само арестувало Рюпер и цялата му група, но и разкрило още една нелегална радиостанция, с която току-що започнал да работи немският шпионин-радист Аксел Уилър Хил.
През юни 1941 г., почти едновременно с провалянето на операцията на „Бродягата“, в САЩ по нареждане на Рузвелт се закриват всички германски консулства, а на целия им персонал е предложено да се завърне в Германия. В съответна нота решението на американското правителство дипломатично се мотивира с това, че те „се занимавали с дейност, която съвсем не влиза в официалните им функции“. Но това не означава край на немския шпионаж в Съединените щати. Непокътната остава шпионската организация, ръководена от Томсьн, значението на която все повече нараства, а също и агентурата на бременското подразделение на абвера.
Книжата на Пел
През Втората световна война съществува мнението, че от всички дипломатически учреждения на воюващите страни най-достъпни за шпионите на противника са посолствата и мисиите. Всъщност едва ли някъде по земното кълбо би се намерило такова американско и английско посолство или мисия, в които да не е проникнал поне един германски агент. Това с така и за екзотичен Афганистан, и за далечен Лоренсу Маркиш37. При това тъй наречената „черна стая“ на Гьоринг систематично подслушва телефонните разговори на дипломатите, монтира микрофони в посолствата, с помощта на завербувани дипломатически куриери преглежда дипломатическата поща по време на доставянето и и т.н. Телеграмите, които си разменят съюзниците, се записват и разшнфроват предимно от кодошифровачното бюро „Б-Динст“ на главното командуване на военноморския флот на Германия. Почти през цялата война то разкрива всички американски дипломатически и някои военноморски кодове и шифри.
37
До 1975 г. Лоренсу Маркиш е административен център на Мозамбик, „задморската провинция“ на Португалия. След провъзгласяването на независимостта на страната на 25 юни 1975 г. Лоренсу Маркиш, преименуван в Мапуту, става столица на свободен Мозамбик. — Бел. прев.