«Les sanglots longs des violins de l’automne blessent riion coeiir d’une langweur monotone»39
В тези редове Райле познал един от сонетите на Пол Верлен.
След няколко дни хитлеристите арестували ръководителя на друга група от Съпротивата, който също потвърдил, че такава парола наистина има и че за тази цел са използвани стихове на Верлен.
В донесението си от 14 октомври Райле пише:
«Първата част на паролата до думата „L’autonme“ включително ще прозвучи в ефира по английското радио на 1 и 15 число на месеца, който ще бъде назован, когато бъде необходимо. Предаването на втората част е сигнал, че десантът ще бъде направен в течение на 48 часа, считано от полунощ на денонощието, когато се състои първото предаване на тази част на паролата.»
В донесението си от 2 юни Райле информира, че на 1 юни между един и половина и два и половина през деня радиостанция Девънтри няколко пъти предавала първата част от паролата на пет групи от френската Съпротива, предупреждавайки ги, че е необходимо да бъдат в готовност.
Най-после в последното донесение на Райле се казва, че на 3 юни, между дванадесет и два и половина, радиостанция Девънтри 15 пъти предала втората част на паролата.
Донесенията на Райле били изпратени на 23 адреса, включително в щаба на Рундщедт, на командуващите германските войски във Франция, Белгия, Холандия, Дания и Норвегия, на началника на разузнавателното управление на генералния щаб на сухопътните войски полковник Рьоне и др. Първият екземпляр на всяко донесение бил изпращан в квартирата на Хитлер до генерал Йодл. Във всички тези инстанции съобщенията на Райле били получени, но никой не им придал значение, а само «ги сложили към делото».
Началникът на разузнавателния отдел в щаба на Рундщедт полковник Майер-Дитринг разпратил копия от донесенията в разузнавателните отдели при щабовете на армиите, подчинени на Рундщедт, а в съпроводителната бележка към донесението от 4 юни той стигал до следния извод:
«Сега, както и по-рано, крайбрежието от Шелда до Нормандия и Бретан трябва да се разглеждат като най-вероятен фронт на нахлуването. Засега обаче няма данни за неизбежността на нахлуването»
След като изпратил последното предупреждение на Райле, Майер-Дитринг, убеден, че през близките няколко дни нищо особено няма да се случи, заминал в кратковременен отпуск. Когато след няколко часа съюзниците предприели десанта в Нормандия, той не бил на мястото си.
Нахлуването започва на 6 юни между 1.30 и 2.00 часа през нощта с хвърляне на парашутисти и стоварване на въздушнодесантни части, след което хиляди самолети започват да бомбардират немските батареи и брегови укрепления.
През онова утро Хитлер дълго не можел да се събуди и никой не се осмелил да се яви пред него с такива новини. Едва към пет часа след обед, когато под прикритието на огъня на стотици военни кораби вече дебаркирали около 130 хиляди войници и офицери на съюзниците с 20 хиляди танка, Хитлер започва да взема първите контрамерки.
Десантът на съюзниците в Нормандия не може да накара полковник Рьоне да промени мнението си. Дори на 9 юни, когато съюзниците се намират в Нормандия почти три денонощия, той се опитва да убеди Йодл, че операцията в Нормандия трябва да се разглежда като маньовър за отвличане па вниманието, a «главният удар» трябва да се очаква всеки момент в района на Па дьо Кале“.
Шпионинът който измамва Хувър
26 април 1945 г., петък… Все още никой не знае, че до края на войната в Европа остават само две седмици. Третият райх се разпада. Американските градове не са в развалини, нито един вражески войник не е стъпил на американска земя, нито един неприятелски самолет дори не се е приближил до американските брегове. Изглежда, че войната бушува някъде далече — в Тихия океан, в Берлин, в Будапеща… И все пак тук, в усамотеното имение на Лонг Айлънд тя се чувствува.
Всичко, което става зад здраво затворената и охранявана врата на имението, свидетелствува, че Съединените щати не са чак толкова неуязвими за противника, колкото изглежда. В голямата къща, скрита от чужди погледи зад дърветата и храстите на парка, работи радиостанцията на немски шпионин. Това е холандецът Валтер Кохлер — във всеки случай в централната регистратура на абвера той се числи под това име. Оплешивяващ, късоглед човек на петдесет и една години, той не е нито романтик, нито търсач на приключения. В САЩ той пристига през лятото на 1942 г. със задачата да събира всякаква информация за развитието на атомната техника. Възложено му е да сглоби късовълнова радиостанция и да предава съобщенията си до Германия всеки петък в осем часа сутринта.
39
«Цигулков плач (изплувал в здрач) сред късна есен, ме е ранил (и аз, унил) вървя унесен…». Превод на П. Симов, «Френски поети», с. 200, изд. Народна култура 1970 г. — Бел. прев.