Един от тях е А–3778 — германски бизнесмен, завербуван от абвера още през 1941 г. Първоначално се предвижда той да замине за Уругвай и там да сглоби радиостанция, за да предава сведения за американската военна промишленост и военните бази, събирани за него от трима агенти в САЩ. Но А–3778 постъпва другояче. След като пристига в Монтевидео, той веднага се свързва с един американски дипломат и му предлага услугите си като двоен агент. По нареждане на ФБР той се прехвърля в Ню Йорк, а в Хамбург съобщава, че уж опитите му да установи радиовръзка с Германия от Уругвай били неуспешни.
В Ню Йорк по заповед на абвера той се среща с друг германски агент, който разполага с радиостанция, и от февруари 1942 г. редовно изпраща на немците дезинформация, подготвена или от ФБР, или от комитета на началник-щабовете. Германското разузнаване е толкова доволно от работата му, че му изплаща общо 55 хиляди долара. А–3778 е използван, за да предава на абвера дезинформиращи съобщения в навечерието на десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 г. Така например в едно от тях той съобщава:
„Няколко пехотни и бронетанкови дивизии, които бяха предназначени за изпращане във Великобритания, сега се прехвърлят в района на Средиземно море за провеждането на специална операция.“
А–3778 продължава да работи, докато в радиоцентьра на абвера във Уолдорф не остава вече никой, за да приема радиограмите му и да им отговаря.
За друг свой важен агент в Щатите абверьт смята Кохлер. Наистина той вече не изпраща толкова обилна информация, както по-рано, но все пак се котира високо. От бележките в неговия контролен картон може да се съди, че той е представил три пъти повече наистина важни по своя характер сведения, отколкото несъществени.
Заинтересува ме как е могло да се получи, че въпреки взискателността на Шеленберг, много от донесенията на Кохлер са получили висока оценка, докато той самият безделничи в Ню Йорк, а ФБР от негово име изпраща на абвера дезинформация. Започнах да подозирам, че човекът, охарактеризиран публично от директора на ФБР Хувър като „агентът, измамил Хитлер“, в действителност е измамил Хувър и цялото Федерално бюро за разследване. Неволно се натрапва предположението, че с помощта на някакъв трик Кохлер е съумявал да изпраща на своите германски господари правдиви донесения, докато американските му господари — пак от негово име — изпращат в Хамбург фалшиви.
След съответните издирвания успях да намеря в Германия40 трима високопоставени в миналото служители на абвера, които на времето са имали отношение към историята на Кохлер, и те ми помогнаха да си изясня каква е работата. Оказва се, че наистина първия път Кохлер посещава САЩ, само за да се запознае с обстановката. През 1942 г., преди да замине отново за Щатите, специално го подготвят за ролята на двоен агент. За да улеснят повторното пътуване на холандеца до САЩ, решават той още в Мадрид да си признае вината и да се сьгласи да участвува във всяка радио-грама, започната от американците, възползвали се от „измяната му“. Но същевременно Кохлер трябва да разгърне работа по събиране на истинска информация, при това не за Хамбург, а за голямото подразделение на абвера в Париж, откъдето известно време го ръководи някой си полковник Вааг. Дезинформацията, изпращана от Федералното бюро за разследване от името на Кохлер в Хамбург, естествено се и разглежда само като дезинформация.
Как все пак Кохлер успява да мами американците въпреки внимателното денонощно наблюдение под което, както изглежда, се е намирал. Там е работата, че наблюдението не е нито внимателно, нито денонощно, за това ФБР не е отделило достатъчно агенти. А Кохлер е твърде опитен и знае как в случай на необходимост да се отърве от детективите. Той неведнъж успява да измами американците. Така например, преди да отпътува, в абвера му дават 16 хиляди долара, а той предава на Федералното бюро за разследване само око-ло 6 хиляди. Останалите пари жената на Кохлер пренася в САЩ в корсета си.
Разбира се, той не съобщава нищо на сътрудниците на ФБР за своя контакт с агента на абвера в Рочестър. щат Ню Йорк. Те заедно сглобяват радиостанция, но от предпазливост я използват само в случаите, когато възниква необходимост спешно да се предадат важни сведения, за които агентът от Рочестър обикновено пристига при Кохлер в Ню Йорк. Цялата останала информация холандецът препраща чрез малка куриерска мрежа, създадена от абвера специално за него на испански търговски кораби и на корабите на други неутрални страни. От Лонг Айлънд за Хамбург се изпраща дезинформация, а от Рочестър за Париж — достоверна информация. След освобождаването на френската столица и ликвидирането на намиращия се там радиоцентър на абвера, Рочестър продължава да изпраща по радиото донесенията на Кохлер в Зигмаринген — Югозападна Германия, — където се намира центърът за далечна радиовръзка с агентурата в чужбина.