На разсъмване на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно наруши договора със СССР за ненападение. Започна Великата отечествена война на съвет-ския народ против фашизма.
Влизането на СССР във война против хитлеристка Германия измени из основи цялата международна политическа и военна обстановка. То стана залог за победата на демократичните сили над фашизма, тъй като при тогавашните исторически условия СССР беше единствената страна в света, способна да разгроми Германия и нейните сателити, да спаси човечеството от заробване и изигра решаваща роля за превръщането на Втората световна война от империалистическа, каквато беше и от двете страни до 1940 г., в справедлива, освободителна война.6
Германските фашисти се надяваха да скалъпят единен блок на капиталистическите страни за борба против първата в света държава на работниците и селяните. Макар противоречието между капитализма и социализма да беше главното противоречие на епохата, все пак страшната опасност за самото съществуване на Англия и САЩ настоятелно диктуваше на правителствата на тези страни необходимостта да се съюзят със СССР против общия праг.
Антифашистката коалиция, обединила, както отбелязва другарят Л. И. Брежнев, „народите и държавите за обща борба против фашистките завоеватели“7, бе създадена в резултат на енергичните усилия на съветското правителство. Антифашистката коалиция е подготвена от неуморната и последователна борба на СССР и на трудещите се от целия свят за установяване на тясно сътрудничество между всички европейски държави, заинтересовани от поддържането на мира. „Тази коалиция се роди — изтъква другарят Л. И. Брежнев — не само в резултат на дипломатическите споразумения между великите държави. Нейните корени са в онази борба против фашизма, която още преди войната бяха започнали комунистите, прогресивните работници и представителите на интелигенцията, най-добрите синове на всички народи.“8
Благодарение на правилния и последователен външнополитически курс на Комунистическата партия, на съветското, правителство реалната заплаха от създаване на единен фронт на капиталистическите държави против СССР беше предотвратена.
Антифашистката коалиция стана политически и военен съюз на държави с различни обществени системи, съюз на милиони хора на труда, обединили се за борба против общия враг на човечеството — фашистките завоеватели.
Историята на междусъюзническите отношения между държавите от антифашистката коалиция е пример за тясното им политическо, военно и икономическо сътрудничество.
Но антифашистката коалиция беше сложен съюз, отразяващ дълбоките противоречия между социалистическата държава — Съветския съюз, и неговите партньори от тази коалиция.
САЩ и Англия отлагаха откриването на втория фронт в Европа, макар в комюникето за резултатите от преговорите между СССР, Англия и САЩ, публикувано на 12 юни 1942 г., да се сочеше абсолютно точно, че е била „постигната пълна договореност относно неотложните задачи, свързани със създаването на втори фронт в Европа през 1942 г.“. Вторият фронт не беше открит нито през 1942 г., нито през 1943 г. Той беше открит едва на 6 юни 1944 г. — със закъснение от две години, въ-преки че точното изпълнение на съюзническите задължения от страна на Англия и САЩ, можеше да спаси стотици хиляди човешки живота.
Освен това през годините на Втората световна война министър-председателят на Обединеното кралство У. Чърчил излезе с план за създаване на „Съединени европейски щати“ — антисъветско обединение на държави, възраждащо предвоенните проекти за враждебно обкръжаване на Съветския съюз.
От германски, английски, американски, френски и други секретни документи е известно, че политици, дипломати, делови кръгове и банкери на Англия и САЩ са водели преговори с фашистки политици, дипломати и разузнавачи във връзка със сключването на сепаративен мир с Германия. Ще разгледаме по-подробно преговорите между Англия и САЩ, от една страна, и фашистка Германия — от друга.
През септември 1941 г. такива преговори са водени в Лисабон. От името на английското правителство в тях взема участие офицерът от английската армия Айткън, а от страна на фашистка Германия — Густав фон Кевер.
В началото на октомври 1941 г., по време на битката с фашистките орди край Москва, с германски предложения за условията на сепаративен мир и Лондон пристига един от представителите на Международния комитет на Червения кръст.9 Княз Хохенлое е един от германските емисари, играли важна роля в преговорите за сепаративен мир между фашистка Германия, Англия и САЩ. През цялата война Хохенлое поддържа широки връзки с английското и американското разузнаване и в същото време е в близки отношения с управляващите кръгове на хитлеристка Германия. В преговорите на Германия с Англия и САЩ важна роля играе и фашисткият банкер Я. Шахт.
6
Вж. История Великой Отечественной войньи Советского Союза. 1941 — 1945 г. Т. I, М., 1961 с. XIX–XXII.