Съветското правителство настоява да бъде създадена военно-политическа комисия от представители на СССР, САЩ и Великобритания за разглеждане на въпросите, свързани с преговорите с различни правителства, отпадащи от блока с фашистка Германия.17
В резултат на преговорите, проведени на остров Сицилия между пълномощника на правителството на Бадолио и представителя на щаба на генерал Айзенхауер, на 3 септември 1943 г. край Сиракуза е подписано примирието с Италия. След настойчивите искания на съветското правителство то е съгласувано и със СССР. Италия безусловно капитулира и на 13 октомври обявява война на фашистка Германия.
Англо-американските войски, дебаркирали в Южна Италия, започват бавно да се придвижват на север.Англо-американската реакция възнамерява да задуши широкото партизанско движение в Северна Италия с помощта на немско-фашистките войски и да превърне Италия в плацдарм за нахлуване на Балканите. Чърчил планира стоварването на английски агенти и на отряди „командос“ в Югославия, Албания и Гърция18, за да попречи на освобождаването на балканските народи от Съветския съюз.
Но решаващите победи на Съветската армия провалиха „балканската стратегия“ на Чърчил, прекършиха фашистката ос Берлин—Рим и предизвикаха разпадането на целия фашистки блок. След Италия през 1944 — 1945 г. Финландия, Румъния, Унгария и други васали на Хитлер сключиха примирие със съюзниците и обявиха война на Германия.
Голям центьр за международен шпионаж беше също Близкият и Средният Изток. Тук агентите на „Интелиджънс сървис“ и на американското бюро за стратегическа служба кръстосваха мечове с многобройните агенти на немския абвер, разузнаванията на Химлер, Рибентроп и други шпионски организации на фашизма. Старият дипломат-разузнавач фон Папен ръководеше немските шпиони в целия Среден Изток. Германското посолство се превърна в център на фашисткия шпионаж.
Агентите на Канарис — посланикът фон Папен и пълномощникът на абвера в Турция Паул Леверкюн, се свързват с американското военноморско аташе Дж. Ърл. Посещава го и самият шеф на абвера — адмирал Канарис. Състоял се продължителен разговор. Канарис казва на Ърл, че може да бъде сключен сепаративен мир със САЩ и Англия, ако те се откажат да настояват за безусловна капитулация на Германия. Канарис и фон Папен предлагат на правителството на САЩ следния план: да се отстрани Хитлер от ръководството и да бъде наказан със смърт, а армията да се предаде на съюзниците; чрез съвместните усилия на САЩ, Англия и Германия да не се допусне влизането на съветските войски в Централна Европа.19
В книгата си Л. Фараго, като съобщава за операция „Цицерон“, пише за изтичането на секретна информация, свързана с решенията на Техеранската конференция на „голямата тройка“ — Й. Сталин, У. Чърчил и Ф. Рузвелт, състояла се от 28 ноември до 1 декември 1943 г. Л. Фараго твърди, че агентът на абвера „Цицерон“ (Елиас Базна, камериер на английския посланик в Турция Негбъл Хюгенс) откраднал копие от протокола на Техеранската конференция и го предал на аташето на германското посолство в Турция Л. Мойзиш, агент на една от фашистките разузнавателни служби. Но ако Мойзиш притежаваше всички протоколи на Техеранската конференция, щеше да знае, че операцията „Овърлорд“ представлява плат за дебаркиране на съюзнически войски в Нормандия. А Мойзиш съобщава в книгата си, че не е знаел какво представлява „Овърлорд“20. Такива протоколи изобщо не е имало. В Техеран само записки за заседанията са водени поотделно от представители на делегациите на СССР, Великобритания и САЩ. Така че Л. Фараго възприема безкритично необоснованото твърдение на германския шпионин Л. Мойзиш.
Обстоятелството, че германците не бяха взели мерки за предотвратяване на операцията „Овърлорд“ — де-баркирането на съюзнически войски в Нормандия, — се дължи не само на това, че фашистките ръководители не вярваха в достоверността на информацията на своите агенти, включително и на „Цицерон“, но че я смятаха за провокация и дело на „английската секретна служба“21. Става дума не само за дезинформацията от страна на секретните служби на Англия и САЩ. Германският генерален щаб не знаеше за операцията „Овърлорд“ твърде много неща. По-специално генералният щаб смяташе, че дебаркирането ще стане в района на Па дьо Кале, а не в Нормандия. Пък и хитлеристите вече нямаха сили, за да попречат на съюзниците да стоварят войски в Нормандия. Германското върховно командуване имаше в Северна Франция, Белгия и Холандия само 45 дивизии с непълен състав, лошо въоръжени и състоящи се от 17-годишни младежи и войници от най-стар възрастов контингент.
20
Вж. Мойзиш, Л. Операция „Цицерон“. Базна, Э. Я. был Цицероном. М., 1978, с. 109, 123–124.