В същото време на 1 юни 1944 г. на съветско-германския фронт се намираха над 180 германски дивизии.22 Съветската армия, както и дотогава, играеше ре-шителна роля през Втората световна война и громеше фашистките армии.
Едновременно с откриването на втория фронт в Европа западните държави предприемаха нови опити да се споразумеят с германските реакционери, за да спасят фашистка Германия от пълен разгром и да преградят пътя на Съветската армия към Европа.
За да улеснят сключването на сепаративен мир, английските и американските разузнавателни служби подготвиха политически преврат в Германия, който предвиждаше убийството на Хитлер. Както беше отбелязано по-горе, в тясна връзка с американското и английското разузнаване в Германия действуваше заговорническа организация, имаща за цел да свали или да убие Хитлер и да образува ново правителство начело с президент в лицето на фелдмаршал Витцлебен или генерал-полковник Бек. Това е разговор само във върховете. Става дума не за унищожаването на фашизма, а за отстраняването на Хитлер, за да може да се сключи сепа-ративен мир с Англия и САЩ и да се гарантира на империализма „достойно излизане“ от войната. Заговорниците установяват непосредствена връзка с Чърчил и му съобщават за плановете си.
Превратът е насрочен за 20 юли 1944 г. Този ден полковник Щауфенберг извършва покушение срещу Хитлер, като слага чанта с бомба под масата в помещението, където заседава щабът на Хитлер. В 12 часа и 50 минути избухва страшен взрив, има убити и ранени. Но смъртно изплашеният Хитлер се отървава само с леки рани. Заговорът е несполучлив. Хитлер жестоко се разправя с участниците в него.23
Управляващите кръгове на САЩ и Англия продъл-жиха опитите си да организират заговор против СССР. През февруари и март 1945 г. в Берн се състояха преговори между представители на щаба на английския фелдмаршал Александър и американските генерали Ейри и Лемнитцер, от една страна, и германския генерал Карл Волф, командуващ войските на СС в Италия, от друга, по въпроса за капитулацията на германските войски в Италия.24 Представителите на Англия и САЩ отново водят преговори без участието на съветската страна. Като научава за тях, съветското правителство смята „за невъзможно да даде съгласието си за преговори между британските и американските представители с представители на германския командуващ в Берн“.25
Нарушавайки съюзническите си задължения спрямо СССР, Чърчил дава указание в края на войната „грижливо да се събира и пази германското оръжие, за да може лесно отново да се раздаде на германските войници, с които може да ни се наложи да си сътрудничим, ако съветското настъпление продължи“26.
През годините на войната Съветският съюз показа образец на честно и последователно изпълнение на съюзническия си дълг. Това бе принуден да признае дори У. Чърчил, който през 1943 г. писа на ръководителя на съветското правителство: „…Въз основа на моя опит мога да кажа, че Съюзът на съветските социалистически републики никога не е нарушавал нито задълженията си, нито договорите“27. Но това не може да се каже нито за Чърчил, нито за другите политически дейци на Англия и САЩ.
Разгромът на фашистка Германия дойде като резултат от усилията на много народи и страни, обаче Съветският съюз и съветските въоръжени сили изиграха решаваща роля във Втората световна война, като счупиха гръбнака на фашистките армии.
Съветско-германският фронт беше главният, решаващ фронт на Втората световна война. Тук станаха главните сражения, които доведоха до победата. На съветско-германския фронт до началото на 1944 г. се сражаваха от 153 до 201 немски дивизии, а против съюзниците — от 2 до 19. Близо три години Съветската армия воюваше сама против германската армия!
През цялата война въоръжените сили на СССР унищожиха и взеха в плен 507 от 587-те германски дивизии и 100 дивизии на сателитите на Германия! Съюзниците на Запад и в Северна Африка разбиха не повече от 176 дивизии. Общите загуби на фашистката армия на съветско-германския фронт представляват 10 милиона души — три четвърти от всичките й загуби през Втората световна война (13 600 хиляди души)28. Германският народ скъпо заплати кървавата авантюра на нацистите.
Съветската страна, както се отбелязва в постановлението на ЦК на КПСС „За 30-ата годишнина от победата на съветския народ във Великата отечествена вой-на“. „стана главната сила, преградила пътя на германския фашизъм към световно господство, изнесе на пле-щите си основната тежест на войната и изигра решава-ща роля за разгрома на хитлеристка Германия, а след това и на милитаристична Япония“29 и освободи германския народ от игото на фашизма.
22
Вж. История Великой Отечественной воины Советского Союза. 1941–1945 гг. Т. 6, М., 1965, с. 26.
23
По-подробно вж. Малышков, Д. Заговор 20 июля 1944 года в Германии. Причины и следствия. М., 1965.