„Колкото повече се отдалечават от нас годините на войната — каза другарят Л. И. Брежнев, — толкова по-пълно и по-ярко се откроява величието на героичния подвиг на съветския народ, мъжествено защитил в невиждано жестока борба своята съветска родина и завоеванията на социализма“.30 Бъдещите поколения вечно ще пазят в паметта си спомена за безсмъртния под-виг на съветския народ, спасил съветската страна и цялото човечество от заплахата от фашистко иго.
Доктор на историческите науки
професор Ф. Волков
От автора
Повече от десет години събирах материали за германското военно разузнаване — абвера, — възглавявано от адмирал Канарис, и неведнъж стигах до извода, че е невъзможно да се пресъздаде в пълен обем картината на секретната дейност на тази организация, тъй като изглеждаше очевидно, че в края на войната хитлеристите са унищожили всички документи, свързани с нейната работа. Но ето че през 1967 г. в едно от мрачните тавански помещения на Националното архивно управление във Вашингтон открих металически сандък, а в него стотици малки жълти кутийки с микрофилми. Съдейки по дебелия пласт прах по кутийките и непокътнатите им печати, те не бяха отваряни от 1945 г., т.е. от времето, когато са били намерени в Бремен от група офицери на американското разузнаване. Още щом прегледах само няколко ролки, разбрах, че съм направил изключително важно откритие. На много десетки микрофилми, всеки от които съдържаше около хиляда кадъра, бяха фотографирани документите на хамбургското и бременското управление на абвера, специализирали се в организиране на разузнаването във Великобритания и Съединените щати. За първи път видях абвера в истинския му лик, съвсем различен от този, който се опитваха да му придадат неговите доброжелатели и онези, конто биха искали да омаловажат зловещата му роля.
На микрофилмите беше фиксирано описанието както на известни вече операции, но в съвсем друга светлина, така и на безброй комбинации с участието на видни американци и англичани, за втория, тайния живот на които никой още не беше научавал. Внезапно, сякаш ярко осветени, се откроиха фигурите на ръководители на немския шпионаж, подробните биографии и снимки на абверовски агенти. Тук беше и обемистата финансово-отчетна документация, за която винаги е настоявал педантичният и стиснат началник на финансовия отдел Тоепкен.
Никога досега в цялата огромна литература за шпионажа нито едно разузнаване на нито една голяма държава не е било представяно тъй пълно и аргументирано, въз основа на такива неоспорими доказателства, каквито са собствените й документи.
По напълно обясними причини по-голямата част от архивите на разузнавателните служби на всяка страна е скрита в недостъпни хранилища и по всяка вероятност завинаги. В едно от най-старите разузнавания — анг-лийското „Интелиджънс сървис“ — и до днес са засекретени дори някои материали, отнасящи се до XVI–XVIII век. А тук се оказаха достъпни практически всички документи на едно от най-големите разузнавания в света, които ни дават възможност да се запознаем с всички страни на неговата оперативна дейност.
Немската разузнавателна служба се е състояла от две повече или по-малко автономни подразделения. Едното от тях се е занимавало с Изтока, най-вече със Съветския съюз, а другото със Запада, главно с Франция, Великобритания, през Съединените щати, след периода 1920 г., когато в нарушение на Версайския договор беше възстановено немското военно разузнаване, до по-ражението на Германия през 1945 г., когато немската разузнавателна служба уж беше ликвидирана.
Материалите на абвера са сравнително малка част от огромното количество открити документи, които представляват практически всичко, издадено от немската (т.е. нацистката — рус. ред.) бюрокрация. Тази уникална колекция се състои от 17 478 ролки микрофилми с около 18 милиона заснети документа. За сравнение ще отбележим, че материалите за Гражданската война в САЩ са фотографирани на 2185 ролки. От всички немски секретни архиви една част са били умишлено предадени на съюзниците, а друга част са попаднали у тях случайно, защото по някакви причини, бюрократични или сантиментални, педантите-пазители не са ги унищожили.