Юстас притисна длани до слепоочията си. За миг изпита кошмарното усещане, че стои на ръба на пропаст и възнамерява да се хвърли в дълбините й, макар да осъзнава неприятните последствия от подобна постъпка.
— Ако не възразявате — прошепна, — предпочитам да прекратим обсъждането на котките. Боя се, че доста се отклонихме от темата. Госпожице Бенедик, давам ви честната си дума, че в гардероба ми се крие някакъв човек… — Внезапно лицето му засия — досети се, че има доказателство, подкрепящо версията му. — В интерес на истината ще кажа, че го видях.
— О, надникнали сте в гардероба, така ли?
Той побърза да поклати глава, преди разговорът отново да поеме в нежелана посока:
— Не, случи се преди това. Когато излизах от залата за билярд, за миг зърнах човек, който тичаше нагоре по стълбите.
— Майчице! — възкликна Ан и любопитно го изгледа — тази история беше съвсем правдоподобна. — Какво направихте?
— Нищо. Първо, онзи изчезна яко дим, после си казах, че сигурно е бил някой от обитателите на Шипли Хол. Едва сега разбирам, че съм видял крадеца, който тичешком се е изкачил по стълбите и се е шмугнал в стаята ми.
— След което се е скрил в гардероба.
— Именно.
— Какво направихте, когато той издаде странния звук?
— Останах като ударен от гръм.
— Всъщност исках да разбера дали сте отворили гардероба, за да видите кой е неканеният гост.
— Не — отвърна дребничкият човечец и потръпна.
— Питам се дали онзи още е там — промърмори тя.
— Че къде другаде ще бъде? Ако беше излязъл от стаята, щях да го видя.
— В такъв случай трябва да съберем тайфата — отбеляза Ан.
— Моля?
— Налага се да повикаме подкрепление — обясни тя. — Необходими са ни един-двама яки мъжаги. Какво ще кажете да се обърнем към господин Ейдър?
— Вече го потърсих, но господинът пееше с цяло гърло в банята и изобщо не ме чу. А когато помолих за помощ Лайънел Грийн, той се престори, че не ми вярва. Разбира се, истината е съвсем друга — отмъстително заяви Юстас Тръмпър. — Този човек е страхливец.
— О, не! — неволно възкликна девойката, ала събеседникът й беше непримирим.
— Повярвайте, че се изплаши до смърт. Изниза се като връв и ме остави сам да си троша главата.
Ан нервно хапеше устни. За една смела девойка е истински удар да научи, че бъдещият й съпруг не притежава качеството, което тя най-много цени у представителите на противоположния пол, ето защо би дала мило и драго обвиненията на стария джентълмен да се окажат безпочвени. Но в сърцето си тя знаеше горчивата истина. Човек, който отказва да се промъкне в кабинета на леля си и да претърси препарираната антилопа, както и да участва в залавянето на опасни престъпници, не може да се нарече смелчага.
За миг в съзнанието й се прокрадна предателската мисъл, че Лайънел не е най-прекрасният и най-благородният мъж на света, за какъвто го мислеше досега. Напразно се опитваше да я прогони — отровата вече беше проникнала в душата й.
— Лайънел е жалък страхливец — заяви Юстас, който като всички представители на фамилията Тръмпър беше доста злопаметен. — Постави ме в ужасно неловко положение. Как да се преоблека, когато има опасност от гардероба ми всеки момент да изскочат крадци?
Ан го разбираше много добре, защото знаеше как се чувства един мъж, известен с елегантността си, когато е възпрепятстван да се издокара. Замисли се, сетне попита:
— Казахте, че господин Ейдър е в банята, така ли?
— Да. Каза ми, че ще излезе веднага, но останах с впечатлението, че възнамерява вечно да остане във ваната. Във всеки случай нямаме време да го чакаме да се облече. Трябва да предприемем нещо, и то веднага. Вратовръзката и сакото ми останаха в стаята, още не съм се сресал…
Девойката кимна и отново потъна в размисъл. Сбърчи чело, а връхчето на нослето й зашава.
— Сетих се! — възкликна най-накрая. — Най-добре ще е да отидем при госпожа Корк.
Предложението й слиса Юстас, който повтори като ехо:
— При госпожа Корк ли?
Идеята не го въодушеви — вярваше, че жените не трябва да се замесват в опасни начинания.
— Знам, че не се доверявате на представителките на нежния пол — продължи Ан, сякаш беше прочела мислите му. — Но госпожа Корк е изключителна жена, нали? Предполагам, не бихте отхвърлили помощта на Бодисея5, ако ви я предложи.
Господин Тръмпър призна, че с удоволствие би си сътрудничил с храбрата владетелка.
— Според мен госпожа Корк и воюващата кралица си приличат — отбеляза Ан.
— Наистина помежду им има известна прилика.
— Като вземем предвид, че доскоро госпожата е водила живот, изпълнен с опасности, залавянето на крадци ще бъде за нея детска игра. Предполагам, че години наред е обстрелвала лъвове, леопарди и главатари на канибалски племена, и то без да излезе от палатката си.
5
Бодисея — кралица на ицените, пленена и бичувана от римляните, окупирали Британия през 65 г. За отмъщение воините й опожарили Колчестър, Сейнт Олбънс и Лондон и избили 70 000 римляни. — Б.пр.