— Не, не си отивай! — възкликна Джеф. — Настоявам да поговорим за образованието ти като частна ученичка. Прави ми впечатление, че преподавателите ти са имали странни схващания за литературата. Призна, че не знаеш класическата поема „Ела в градината, Мод“, същевременно цитираш Шекспир. Темата живо ме вълнува, искам да я разнищя докрай и да разбера дали образованието ти е добро, или чичо ти си е хвърлил парите на вятъра. Кои са най-големите реки в Англия? И не казвай, че са змейска люспа, вълчи зъб и свински пъп6, защото това не е верният отговор.
— Довиждане!
— Престани да повтаряш едно и също, а отговори на въпросите ми. Имала ли си гувернантка, или чичо ти се е занимавал с образованието ти?
— Нямам намерение да си губя времето с теб! Не желая повече да разговаряме, защото побеснявам само като те гледам. Идва ми да те удуша заради оскърбленията, които си нанесъл на Лайънел…
— Поставих го на мястото му, това е всичко. С наслада си спомням как се гърчеше под пронизващия ми поглед. Ако реферът не се намесваше непрекъснато, от Лайънел Грийн щеше да остане само едно мазно петно. Напълно заслужаваше участта си, задето разправяше пред всички, че вечер съм си лягал с къси чорапи.
— Какво?
— Навремето беше пуснал този зловреден слух и ме направи за смях пред съучениците ни. Едва след дълги години на упорит труд се превърнах в герой на училището. Между другото, разказвал ли съм ти как го постигнах?
— Не и не ме интересува!
— Случи се по време на най-важния мач за сезона, когато играхме с девическия отбор на съседното училище, който беше най-сериозният ни съперник за титлата. Наближаваше мигът реферът да даде сигнал за края на срещата, а ние водехме с минимална разлика. Ненадейно капитанката на противника — едра като кобила девойка с очила на име Флоси — докопа топката, промъкна се покрай защитата и се озова срещу мен, заплашвайки да вкара решаващия гол. Естествено в съзнанието ми изникна въпросът — способен ли е Джей Джи Милър да се справи с извънредното положение, което според зрителите беше доста съмнително. Накратко казано, очакванията им се оправдаха. Очилатата Флоси профуча покрай мен, прекоси гол линията и… ние загубихме мача. До края на живота си няма да забравя този ден.
— И това ли те направи герой в очите на съучениците ти?
— Не на моите, а на девойките от съседното училище. Но да се върнем към частното ти образование. Лорд Уфнам ли ти преподаваше?
— Не.
— Жалко, защото негово благородие има много оригинални идеи.
Ненадейно Ан се вцепени като ударена от гръм, защото видя по алеята да се задава едра дама, след която ситнеше нисичък човечец. Въпреки че вече почти се беше стъмнило, безпогрешно разпозна в тях своята работодателка и господин Тръмпър.
— Преподаде ми урок за техниката на ухажването и предложи да те целуна — продължаваше Джеф, който беше с гръб към входа на алеята и не подозираше надвисналата опасност. Изведнъж усети, че не му стига дъх. Докато говореше, все повече се убеждаваше, че съветите на възрастния джентълмен са били правилни. Трябваше му съвсем малко, за да прегърне идеите на лорда.
— Господи! — възкликна Ан. — Тя идва!
Джеф се озърна и забеляза вражеското присъствие. Дълбоко си пое дъх и изпъна рамене, както би сторил инспектор Първис. Появяването на госпожа Корк беше опростило нещата — отпадаше необходимостта от дълги обяснения за любовта му към Ан, довела го в Шипли Хол. След миг щеше да стане свидетелка на демонстрация, която да й изясни положението.
Ан сподавено извика и се опита да се отдръпне, но реакцията й не беше достатъчно бърза за човека, с лекота отнемал топката на състезателките от девическия отбор по ръгби. Госпожа Корк, която се носеше към тях като тежковъоръжен галеон, рязко спря и се запита дали да вярва на очите си. В този момент дочу зад себе си писукане, което й подсказа, че господин Тръмпър не се съмнява в зрението си.
Девойката се втурна покрай тях и изчезна сред сгъстяващия се мрак.
— Хубава работа! — избърбори храбрата ловджийка.
— Мили Боже! — възкликна господин Тръмпър.
Джеф пристъпи към тях — беше олицетворение на срамежлив човек, който е бил заварен в неловко положение.
— От сърце ви моля за извинение, госпожо Корк — промълви със сведени очи. — Мислех, че с Ан сме сами.
Госпожа Корк не беше от хората, които имат навик да загубват ума и дума, но най-неочаквано си глътна езика. Джеф се възползва от мълчанието й и продължи пламенната си тирада, която дълбоко затрогна романтичното сърце на господин Тръмпър: