Илиада [bg]

сам да прогони ахейците, много от тях да избие.
Сложиха верни другари герой Сарпедона божествен
скритом под чудния дъб на егидодържителя Зевса.53
Дългото копие дръпна навън от бедрото на царя
смелият, силен Пелагон — другар неразделен му беше. [695]
Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.
Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея
вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща.
Ала аргийци пред Арес и пред меднобронния Хектор
нито избягаха в стана при своите кораби вити, [700]
нито нападаха в боя, но бавно отстъпваха вече,
щом като бяха узнали, че Арес е между троянци.
Хектор, синът на Приама, и в бой ненаситният Арес
първи кого ли убиха, кого ли последен от всички?
Богоподобният Тевтрант, конеукротителя Орест, [705]
копиебореца Трех етолиец и цар Еномая,
Хелен, потомък Енопов, Оресбий с блестящия пояс,
който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти
чак до Кефиското езеро; заедно с него и други
там беотийци живееха сред плодорни полета. [710]
Щом белоръката Хера съгледа и двамата дружно
да разгромяват жестоко аргийците в жарката битка,
тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
„Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Двете напразно ний дадохме дума на цар Менелая, [715]
щом укрепената Троя събори, назад да отплува,
ако оставим убиеца Арес така да беснее.
Нека сега си припомним за нашата мощна защита.“
Тъй каза. И совоока богиня Атина послуша
Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос, [720]
тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.
Хеба тогава постави в желязната ос колеснична
медните две колела, дето имаха спици по осем.
Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре
медните шини прилягаха плътно — за чудо и приказ! [725]
Сребърни бяха главините — те на оста се въртяха;
с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,
имаше също и двойни перила, умело извити.
Сребърен процепът беше. На края привърза за него
златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи. [730]
Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги:
силно жадуваше яростна битка и викове бойни.
В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,
бързо в двореца си бащин съблече ефирния пеплос,
пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно; [735]
сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
На раменете си метна умело ресниста егида;
както венец се извива украсата около нея:
там се откройват и Бягство, и Разпра, и Храброст, и Сила, [740]
и на Горгона главата, чудовище зло и опасно,
грозно страшилище, чудо на егидодържеца Зевса.
Сложи си шлема със двете качулки и четири върха,
който бе златен и бе украсен със бойци на сто града.54
Тя в колесницата светла се метна и взе си в ръката [745]
копие яко, голямо, с което избива мъжете,
щом им се сърди богинята, имаща татко всесилен.
Хера веднага припряно конете си шибна с камшика.
Крепките порти небесни сами се разтвориха шумно.
Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето, [750]
за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.
Двете през портите вкараха свойте коне вихрогонни.
Зевса намериха седнал далече от всички безсмъртни
връз най-високия връх на Олимп многовръх, недостъпен.
Там си конете запря белоръката Хера богиня, [755]
Зевса Кронид всемогъщ заразпитва така и продума:
„Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш на Арес?
Колко прочути войски на ахейците Арес погуби
несправедливо и злобно? Аз страдам, а твърде спокойни
вече се радват и бог Аполон сребролък, и Киприда, [760]
след като пратиха този безумец, що правда не знае.
Татко наш Зевсе, дали ще се сърдиш на мен, ако с удар
Ареса срамно накажа и после прогоня от боя?“
Облакосборецът Зевс отговори със думи такива:
„хайде прати срещу него Атина, даряваща плячка: [765]
има тя навик да хвърля на Арес страдания тежки.“
Тъй каза, а белоръката Хера веднага послуша,
с бича подкара конете и радостни те полетяха
между земята огромна и звездния свод на небето.
Колкото може човек да обхване пространство със поглед, [770]
седнал на ’огледен връх, винотъмно море съзерцаващ,
толкова с цвилене скачат конете на двете богини.
Щом като стигнаха Троя и двете реки бързотечни,
где Симоент и Скамандър водите си бистри събират,
там белоръката Хера веднага запря си конете. [775]
Щом ги разпрегна, наоколо пръсна мъгла непрогледна.
Бог Симоент им изпрати обилно божествена паша.
Двете богини поеха, превърнати в гълъби плахи,

53

Дъбът бил посветен на Зевс, маслината — на Атина, а лавровото дърво — на Аполон. Тука се има пред вид известният дъб в полето пред Троя (VI, 237).

54

В случая има хипербола: шлемът е толкова голям, че може да покрие бойците от сто града или пък върху него били нарисувани бойците от сто града.