Илиада [bg]

страстно желаейки още да бранят мъжете аргийци.
Стигнаха място, където мнозина герои стояха,
[780]
всички събрани край цар Диомеда конеукротител,
твърде подобни на лъвове хищни, за кръв настървени,
или на диви глигани, мощта на които е страшна.
Там белоръката Хера застана и гръмко извика,
уподобена на силния Стентор, герой медногърлен,
[785]
който надвикваше сам петдесет гласовити герои:
„Срамно! Аргийци страхливци, по външност сте само достойни!
Докато идваше тука във боя Ахил богоравен,
нивга троянци не виждахме вън от Дарданските порти.
Всяваше ужас у всички със своето копие тежко,
[790]
ала сега се сражават във стана, далече от Троя.“
Тъй каза. Сила и храброст събуди у всеки ахеец.
А светлоока Атина потърси сина на Тидея
и го откри досами колесницата и до конете,
раната да си разхлажда, която му Пандар нанесе.
[795]
Пот го измъчваше чак под широкия ремък на щита.
Страдаше върло героят, ръката го люто болеше,
щом като вдигнеше ремъка, черната кръв да избърше.
Пипна ярема Атина Палада и викна високо:
„Колко ти малко приличаш на татко си, вожда Тидея!
[800]
Скромен и дребен на ръст бе Тидей, но войник бе отличен,
даже когато и аз му не давах да влиза във боя,
славата в битки да гони, тогава самичък ахейски
пратеник в Тива отиде при много и знатни кадмейци.
Аз му поръчах да седне спокойно на пир във двореца.
[805]
Както по-рано, в сърцето си имаше смелост безмерна,
викаше млади кадмейци на бой, побеждаваше вредом;
толкова явна помощница бях за Тидея Ойнеев.
Също на тебе помагам и твърде усърдно те пазя,
най-благосклонно те карам с троянците да се сражаваш.
[810]
Или голяма умора сковала е твоето тяло,
или пък страх малодушен сега те всецяло владее.
Ти не си син на Тидея, юначен потомък Ойнеев.“
Мощният син на Тидея така на Атина отвърна:
„Дъще на Зевса всесилен, богиньо, добре те познавам!
[815]
Аз ще ти кажа сърдечно и няма да крия от тебе.
Нито ме страх малодушен владее, ни даже умора,
ала аз помня съветите мъдри, които ми даде.
Ти забрани да се бия със други безсмъртни, обаче
влезе ли в бой дъщерята на Зевс Афродита, поръча
[820]
да я пронижа без милост със моето копие остро.
И затова аз отстъпих самичък и заповед дадох
всички аргийци да дойдат със мене на същото място.
Виждам, че Арес сега ръководи напълно борбата.“
А совоока Атина Палада така отговори:
[825]
„Сине Тидеев, герой Диомеде, от мене обичан!
Нямай страх нито от Арес, ни даже от други безсмъртни!
Толкова явна помощница днес ще ти бъда във боя.
Хайде нападай ти Арес с конете си еднокопитни,
удряй отблизо и без да се плашиш от буйния Арес,
[830]
този безумец, във злото изкусен, с дела вероломен!
Той обещание даде недавна на мене и Хера,
че ще се бие с троянци и сам ще подкрепя аргийци,
ала забрави това и сега подпомогна троянци.“
Тъй каза. Дръпна с ръката си Стенел и после го блъсна
[835]
от колесницата долу; покорно той скочи веднага.
Жадна за битки, Атина се качи до цар Диомеда.
От тежината заскърца пронизно оста на колата:
страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя.
Грабна Атина Палада юздите и бича му гъвкав,
[840]
бързо нападна бог Арес с конете му еднокопитни.
Сваляше богът тогава доспехите на Перифанта,
славния син на Охезий, най-храбрия от етолийци.
В кърви опръскан, бог Арес му смъкваше всички доспехи.
Шлема на Хадес си сложи Атина, та скрита да бъде.
[845]
Щом като Арес, убиец на смъртни, съзря Диомеда,
той Перифанта огромен остави прострян на земята,
гдето го беше убил и лишил от живота му свиден,
па се насочи против Диомеда конеукротител.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
[850]
първо бог Арес запрати над конски юзди и яреми
своето копие медно, живота му с ярост да вземе.
Хубавоока богиня Атина с десница го сграбчи,
блъсна го сред колелата да мине отдолу безвредно.
Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен.
[855]
А пък Атина Палада насочи медта му направо
във слабините на Арес, където бе с пояс препасан.
Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,
дръпна си острото копие; Арес извика от болка,
както войска деветхилядна и десетхилядна вика,
[860]
щом като вече започне страхотната битка на Арес.
Ужас обхвана и всички ахейци, и всички троянци:
тъй проглушително викна на бой ненаситният Арес.
Както задава се мрак непрогледен от облаци черни,
щом като бурният вятър задуха при лятната жега,
[865]
толкова страшен се стори бог Арес на цар Диомеда,
в облаци гъсти нагоре поел към небето широко.
Бързо пристигна в Олимп недостъпен с дворци на безсмъртни,
седна до Зевса Кронида със мъка голяма в душата
и му показа кръвта си безсмъртна, която течеше.
[870]
Стенейки богът печално, крилати му думи продума:
„Татко наш Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш?
Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели,
само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни.
Всички се сърдим на тебе — роди дъщеря неразумна,
[875]
гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.
Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават,
с теб са напълно съгласни и всеки от нас е послушен,
само Атина Палада с уста и ръка не наказваш,
ала й всичко прощаваш, понеже създаде я дръзка.
[880]
Тя и сега Диомеда, надменния син на Тидея,
прати на своя глава да беснее против боговете.
Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,
после, подобен на демон, и мене самия нападна.
Мен ме спасиха нозете ми бързи, че инак отдавна
[885]
мъките щях да понасям сред грозните купища мъртви
или щях жив и безсилен да страдам от удари медни.“
Облакосборецът Зевс го погледна сърдито и рече:
„Бог вероломен, недей да ми плачеш, приседнал до мене!
Тебе аз мразя най-силно между боговете безсмъртни.
[890]
Винаги много обичаш ти спорове, разпри и битки.
Имаш характера опак и мъчен на майка си Хера,
тая, която със моите думи едвам укротявам.
Смятам, че толкова страдаш по нейна вина и съвети.
Дълго от болки да патиш не мога все пак да понасям.
[895]
Мой си потомък и твоята майка роди те от мене.
Ако друг някой безсмъртен те беше създал тъй омразен,
щеше отдавна да бъдеш по-долу55 от всички титани.“
Тъй каза и заповяда Пеан да го сръчно лекува.
Вещо Пеан му положи лекарства, премахващи болки,
[900]
раната той изцери му, понеже безсмъртен е Арес.
Както гъст сок от смокиня, във бялото мляко изсипан,
млечната течност сгъстява и бързо тя сирене става,
също тъй бързо Пеан излекува жестокия Арес.
Хеба сама го изкъпа, облече го в хубави дрехи.
[905]
Своята слава съзнаващ, приседна той близо до Зевса.
Хера аргийка и в битки помощница дръзка Атина
пак се завърнаха горе в двореца на Зевс гръмовержец,
Арес, убиец на смъртни, възпрели от мъжеубийства.