Илиада [bg]

От колесницата падна Адраст във прахта на земята
край колелата наблизо. При него веднага дотича
силният цар Менелай, дългосенното копие вдигнал.
Хвана Адраст коленете му, почна така да го моли: [45]
„Ти пощади ми живота, Атриде, и откуп ще вземеш!
Много съкровища има в дома на баща ми имотен:
имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.57
Татко ми ще ти изпрати награда и откуп несметен,
ако узнае, че жив съм при вашите кораби в стана.“ [50]
Рече на цар Менелая, склони му сърцето в гърдите.
Царят бе вече готов да го връчи на своя служител,
за да го в плен отведе при ахейските кораби бързи,
но Агамемнон се втурна при него и с укор му каза:
„Цар Менелай мекушав! Ти защо съжаляваш мъжете? [55]
В твоята къща троянците сториха хубаво дело!
Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел
днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което
майката носи във свойта утроба, смъртта не избегне!
Всички във Троя дано да погинат без гроб и без слава!“ [60]
Каза героят така и сърцето на брат си предума
с вярното слово. Атрид със десница отблъсна Адраста.
Мощният цар Агамемнон без жал го рани във корема.
Падна Адраст на земята: тогава синът на Атрея
стъпи със крак на гръдта му, забитото копие дръпна. [65]
Конникът Нестор подтикна аргийците, викайки гръмко:
„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
Никой сега, изостанал назад, да не бърза за плячка,
за да откара във стана най-много отмъкнати вещи.
Нека избиваме днеска мъжете, а после свободно [70]
вий ще ограбвате вражите трупове тука в полето.“
Тъй рече. Сила и смелост възбуди у всеки ахеец.
Щяха тогава троянци, надвити от храбри ахейци,
поради своята слабост в града да избягат отново,
ако не беше продумал на Хектора и на Енея [75]
Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател:
„Вие, Енее и Хекторе, имате повече грижи
както от всички троянци, така и от всички ликийци,
тъй като двама сте винаги първи във бой и в съвети.
Тук застанете и спрете войските пред нашите порти, [80]
с бягане да не попаднат в ръцете на свойте съпруги,
повод да станат за радост и възгласи сред враговете.
Ала когато подбудите всичките наши фаланги,
ние, оставайки тука, ще влезем във битка с данайци,
нищо, че страдаме много: заставя ни нужда съдбовна. [85]
Хекторе, ти пък изтичай към Троя, кажи на Хекуба,
нашата майка любима, да свика почтени троянки
в градската крепост във храма58 на хубавоока Атина;
с ключ да отвори вратата на своята къща, да вземе
пеплоса,59 който тя смята най-хубав, най-дълъг в двореца, [90]
който самата най-много от всички одежди обича,
него да сложи върху коленете на мъдра Атина,
да обещае за жертва във храма дванадесет крави,
едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада
нашата крепост, жените троянки, децата невръстни, [95]
ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,
дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.
Казвам открито, че той е най-силен от всички ахейци.
Тъй се не плашихме ний от Ахила, водач на мъжете,
а пък разказват, че той е роден от безсмъртна богиня. [100]
Страшно беснее Тидид и подобен по храброст той няма.“
Тъй каза Хелен. И Хектор послуша съвета на брат си.
В миг на земята с доспехите от колесницата скочи.
Махайки копия остри, обхождайки вредом войските,
той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка. [105]
Те се обърнаха право с лице към редиците вражи.
Мигом аргийци от боя отстъпиха, спряха клането.
Сметнаха, че е пристигнал безсмъртен от звездни простори,
за да закриля троянци, които така връхлетяха.
Хектор високо извика с такива слова на троянци: [110]
„Великодушни троянци и славни съюзници наши!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,
докато ида във Троя и кажа на нашите старци,
мъдри в съвети, а също на нашите верни съпруги
те боговете да молят и да обрекат хекатомба.“ [115]
Рече така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
В шията и във нозете го удряше черната кожа,
дето обшиваше края на щита му дълъг, изпъкнал.
Главк, на Хиполох синът, и безстрашният син на Тидея,
жадни за битки, се втурнаха с устрем сред двете редици. [120]
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
пръв Диомед гръмогласен продума на Главк благороден:
„Кой си ти толкова храбър, герою, сред смъртните хора?
Още не съм те съзирал във боя, прославящ мъжете;
всички троянци сега ти надмина със своята дързост, [125]
щом дългосенното копие мое посмя да дочакаш.
Рожби на клети бащи срещу моята сила излизат.

57

Желязото било рядък метал и се ценяло много.

58

Боговете имали храмове горе в крепостта, в които се пазели техните статуи.

59

Пеплосът бил дълга горна дреха, предимно за жени.